Читать «Русия на Путин» онлайн - страница 7

Цитатът е от официална кореспонденция. Той говори много за атмосферата в армията и за начина, по който Путин води войната в Кавказ. В тази армия лявата ръка не знае какво прави дясната, затова е по-лесно да се прати писмо на родители, които живеят на другия край на страната, отколкото да се позвъни на Генералния щаб в Ханкала (военна база край Грозни).

Дознателят Абрамочкин, като видял в какво състояние е семейството, препоръчал горещо на Нина Левурда да отиде колкото може по-бързо в Ростов на Дон. Бил чул, че там са занесени тленните останки на неизвестен войник от Ушкалой и оставени във военна морга, за да бъдат идентифицирани от добре известния и уважаван в Русия полковник Владимир Шчербаков, директор на 124 военна лаборатория по криминалистика. Трябва да отбележим, че Шчербаков не работи по повелята на командирите, генералите и Генералния щаб, а върши само това, което сърцето му казва, че е правилно.

Абрамочкин посъветвал Нина Левурда да не очаква много, защото, както се знае — „в Русия всичко е възможно“, в тази страна често стават грешки с трупове. Брянският комитет на войнишките майки междувременно също се включил да помага в сагата на Левурда и благодарение на добрата организация и усилията на дознателя Абрамочкин елитният Петнайсети охранителен батальон и дори още по-елитната Таманска дивизия най-накрая започнали да осъзнават, че седмият труп, изоставен от „другарите“, може и да е на Павел Левурда.

„Пристигнахме в Ростов на Дон на 20 август — разказва ми Нина Левурда. — Отидох право в лабораторията. На входа нямаше охрана. Минах свободно през него и влязох в първата зала. Видях един криминалист да отделя глава от труп върху дисекционна маса. Или по-точно — череп. И веднага разбрах, че това е главата на Павел, макар че до нея имаше и други черепи.“

Как може да се опише ужасът на майката? И как да се компенсира?

Няма как, разбира се. И кой може да има нещо против задълженията на криминалиста да изследва черепите на дисекционната маса?

И все пак… В какви бездушни хора се превръщаме: безчувствени, груби и в края на краищата — аморални.

След като я оставили да види черепа на сина й, който тя безпогрешно разпознала, дали на Нина успокоителни. В този момент се появил представител на частта на Павел, за да говори с нея. След като научил адреса на частта от опечалените родители, дознателят Абрамочкин бил изпратил телеграма и командирът от своя страна изпратил представител в Ростов, за да се погрижи за формалностите.

Този представител показал на Нина бележка. Тя я погледнала и припаднала. С нея подполковник А. Драгунов, изпълняващ дейността командир на войскова част 73881, и подполковник А. Початенко, началник-щаб на същата част, нареждали на „гражданите Левурда“ да бъде съобщено, че „техният син е загинал в битка по време на изпълнение на военна мисия, като е останал верен на военната си клетва и е показал решителност и храброст“. Частта се опитвала да прикрие следите на жалката си безотговорност.

Когато се съвзела, Нина прочела бележката по-внимателно. Там не се уточнявало кога е загинал синът й.