Читать «Русия на Путин» онлайн - страница 5

Писмото не е много успокоително за родителите. Когато си на война, губиш способността да си внимателен и забравяш какво може да шокира хората далеч от теб, след като самият ти си се шокирал хиляди пъти.

После става ясно, че с писмото Павел всъщност е искал да успокои родителите си. Когато го е писал, той изобщо не е лежал в палатката и не се е чудил какво го чака. Поне от 21 януари е участвал в „сериозни битки“, като първо е поел командването на минохвъргачна единица и малко след това — на цялата рота. Другите офицери наистина са били „извън строя“ и нямало кой да води войниците.

Нито пък е бил в „покрайнините“ на Грозни.

На 19 февруари докато помагал на разузнавателни части да пробият обкръжението и докато „прикривал свои другари“ (както се твърди в заповедта за награждаването му с Орден за храброст), които се изтегляли от село Ушкалой в окръг Итум-Калин, лейтенант Левурда е тежко ранен и умира от „масивен кръвоизлив, предизвикан от многобройни огнестрелни рани“.

И така той умира в Ушкалой. През зимата на 2000 г. там са се водили най-тежките сражения — отчаяна партизанска война по гористи планини и тесни пътечки. Но къде е тялото на Павел?

Семейството не получило ковчег с трупа на сина си. Нина Левурда открива, че същата тази държава, която той с такава отчаяна лоялност се опитвал да защити, е загубила останките от тялото му.

Нина се превръща в следовател и военен прокурор и открива, че на 19 февруари, официалната дата на смъртта на сина й, „другарите“, чието отстъпление той прикривал, наистина са се измъкнали. И просто изоставили Павел и още шестима войници, които ги спасили, като пробили след ожесточени престрелки обкръжението. Повечето от изоставените били ранени, но все още живи. Викали за помощ, молели да не ги зарязват, както свидетелствали по-късно жителите на затънтеното планинско село. Селяните превързали някои от ранените, но нищо повече не можели да направят. В Ушкалой няма болница, нито лекар, нито дори медицинска сестра.

Павел Левурда бил изоставен на бойното поле и след това забравен. Забравили, че трупът му е там. Забравили, че има семейство, което ще го чака да се върне. Оцелелите просто изхвърлили от ума си загиналите, за да живеят те.

Случилото се с тялото на Павел Левурда е типично за армията ни. Този позорен епизод илюстрира мисленето там. За армията човешкото същество е нищо. Никой не се грижи какво става с войската. Няма чувство на отговорност към семействата.