Читать «Русия на Путин» онлайн - страница 159

Двамата отидоха на излет в провинцията и отседнаха в Липецк, откриха производствена линия за перални и гледаха военно авиошоу. Путин продължи с унищожителните си критики към висши сановници по телевизията. Обикновено това са начините, по които ни го показват — или получава доклади от чиновниците в кремълския си кабинет, или ги разкъсва на парчета в безкрайни монолози. Образът му е методично обмислен от пи ар специалистите. Никакви фриволности, никакви рискове.

Дори на Великден вместо възкръсналия Христос, пак Путин се яви на хората. В Църквата „Христос Спасител“, построена от бетон върху открит басейн от съветско време, беше отслужена литургия. Беше изминал почти месец от преизбирането на президента. Там рамо до рамо, като на военен парад, се бяха наредили Путин, премиерът Фрадков и Дмитрий Медведев — новото кремълско протеже и началник на президентския кабинет, дребен човек с огромна глава. Тримата несръчно и комично се кръстеха, а Медведев първо докосваше челото си, а после гениталиите си. Да ти се догади. Путин се здрависа с патриарха, Медведев го последва, сякаш беше един от техните другари. Според църковния ритуал би трябвало да му целунат ръка. Патриархът се направи, че не е забелязал гафа. Кремълските манипулатори са много добри и много начетени, но бяха пропуснали да кажат на политиците как би трябвало да се държат. До Путин стоеше и кметът на Москва Юрий Лужков, на когото се дължи построяването на катедралата, и който единствен знаеше как да се кръсти. Патриархът се обърна към Путин с титлата „ваше височество“, от което дори най-незаинтересуваните премигнаха. Въпреки многото бивши офицери от КГБ на висши държавни позиции великденската служба измести парада за 9 май и се превърна в голям задължителен национален ритуал.

Началото на службата беше още по-комично от ръкостисканията с патриарха. И двете национални телевизии предаваха на живо обиколката на църквата, която предшества службата. Патриархът също участваше в нея, макар че беше болен. Телевизионният коментатор, вярващ и вещ човек, обясняваше на зрителите, че църковните двери трябва да бъдат затворени преди полунощ, защото символизират входа към пещерата, в която е поставено тялото на Исус. След полунощ миряните от процесията очакват отварянето на храмовите врати. Патриархът е застанал на стъпалата над главите им и влиза пръв, за да възвести вече случилото се възкресение.

След като патриархът казва първата молитва след полунощ пред вратите на църквата, те се отварят и какво да видим вътре: Путин, нашия скромен президент, рамо до рамо с Фрадков, Медведев и Лужков.

Не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли. Низ от комични ситуации, и то точно в Светата нощ. Кажете ми, какво да му харесвам на този човек? Той профанизира всичко, до което се докосне.

Някъде пак по това време, на 8 април, две деветмесечни бебета близначки бяха обявени в Чечня за „шахид“ — мъченици на вярата. Те са от малката чеченска ферма Ригах и бяха убити още преди да се научат да ходят. Обичайната история. След изборите 14 март в Чечня бяха подновени безмилостните военни операции. Армията, чрез своя Регионален оперативен щаб за координация на контра терористичните операции, обяви, че се опитва да залови Басаев: „Провежда се мащабна военна операция, която цели унищожаването на членовете на въоръжените формирования.“ Не успяха да заловят Басаев, но на 8 април около два часа следобед като част от „военната операция“ фермата Ригах е подложена на ракетен обстрел. Избиват всички вътре: майка и петте й деца. Гледката, която заварил Имар-Али Дамаев, бащата на семейството, може да превърне и най-запаления милитарист в пацифист до края на дните му, или в камикадзе. Двайсет и девет годишната му съпруга Майдат лежала мъртва, прегърнала четиригодишния им син Джанати, тригодишния Джарадат, двегодишния Умар-Хаджи и малката деветмесечна Зара. Майчината прегръдка не успяла да спаси никого. Малко по-далеч от тях лежала Зура, близначката на Зара. Или Майдат не е успяла да прегърне и нея, или не е имала време да помисли как защити и петото си дете с тялото си, а бебето Зура не е имало време да пропълзи двата метра. Имар-Али събрал осколките и успял да определи вида на ракетите: 350 Ф 8–90. Не било трудно, номерът лесно се разчитал. Като погребвали телата, моллата от съседното село обявил убитите за светци. Заровили ги още същата вечер, без да ги измият, без да ги облекат, така както си били, когато ги сполетяла смъртта.