Читать «Русия на Путин» онлайн - страница 157

Напънала се планината и родила мишка. На практика всички предишни министри запазиха постовете си. Беше уволнен само премиерът Михаил Касянов. Той от месеци много дразнеше Путин по една голяма и по много малки причини. Беше човек от ерата на Елцин. Когато издигна кандидатурата на втория президент, първият го беше помолил да не сменя Касянов.

Премиерът Касянов остана сам сред политическите играчи, когато се обяви категорично срещу ареста на либералния олигарх Михаил Ходорковски и постепенното унищожаване на неговата компания „Юкос ойл“. „Юкос“ беше най-прозрачната компания в корумпираната ни страна, първата, която заработи в съответствие с международните финансови стандарти. Тя излезе „на светло“, както казват хората в Русия, и което е по-важно, дарява повече от 5 процента от годишната си печалба за финансирането на голям университет, детски домове, въобще има широка благотворителна програма.

Но Касянов се изказа в полза на човек, когото Путин от известно време беше прибавил в списъка на най-големите си врагове, защото Ходорковски даваше голяма финансова подкрепа на демократичната опозиция, най-вече на партия „Яблоко“ и на Съюза на десните сили.

Според разбиранията на Путин за политика това беше голяма лична обида. Много пъти публично е давал да се разбере, че не е способен да проумее ползата от дискусията, особено в политическия живот. Ако считаше някого за по-нискостоящ от себе си, не очакваше да му опонира, а ако му опонираше, той се превръщаше във враг. Путин не избира поведението си. Той не е роден тиран и деспот, просто е възпитан да разсъждава в категориите, втълпени му от КГБ. А това е организацията, която смята за идеален модел, както неведнъж е заявявал открито. Затова щом някой му противоречи, Путин веднага го призовава „да спре с истериите“. Това е причината за отказа му да се включи в предизборните дебати. Дебатът не е неговата стихия. Не знае как да води диалог. Неговият стил е военният монолог. Щом си подчинен, ще си държиш устата затворена. Когато станеш началник, започваш ти да произнасяш монолози и подчинените ти са длъжни да се правят, че се съгласяват. Това е политическата версия на тормоза в армията, която понякога, като в случая с Ходорковски, се превръща във война.

Но да се върнем на смяната на кабинета. Касянов беше вън от играта. Министрите се върнаха на предишните си постове, а Путин церемониално пусна с парашут Михаил Фрадков и го назначи за премиер. Напоследък Фрадков кротко се бе радвал на поста си в бюрократичната йерархия като представител на Руската федерация в европейските институции в Брюксел. Той е незабележим, добродушен и незначителен господин с тесни рамене и широк ханш. Повечето руснаци научиха, че сме имали федерален министър на име Фрадков чак когато беше назначен за премиер, което по руската логика означава, че Фрадков е низш служител на същата служба, на която Путин е посветил по-голямата част от живота си.

Страната дружно се засмя на глас, когато чу за издигането на Фрадков, но Путин настояваше и дори започна да обяснява „принципния“ си избор, като твърдеше, че иска да е открит с електората си и да отиде на избори, като предварително покаже на хората с кого ще работи в борбата си с най-големите злини в Русия — бедността и корупцията.