Читать «Русия на Путин» онлайн - страница 158

Но и тези, които подкрепяха Путин, и тези, които бяха срещу него, не спираха да се смеят. Кремълският фарс продължаваше. Ако за страната Фрадков беше ново лице, то бизнес средите много добре го помнеха. Той е типичен съветски бюрократ от номенклатурата, който през цялата си кариера, още от комунистическо време та досега, непрекъснато е местен на различни постове, които нямат нищо общо със знанията и уменията му. От онези хора, за които няма значение какво карат, стига да са на шофьорската седалка. Докато беше директор на Федералната данъчна полиция, тя се прослави като най-корумпираната институция в страната. Служителите й взимаха подкупи от абсолютно всички, за всеки формуляр, който издаваха и за всяка консултация, която благоволяваха да дадат. Накрая я затвориха и за Фрадков — по силата на неумиращата традиция на съветската номенклатура — „се погрижиха“. Беше прехвърлен отново, този път в Брюксел.

Премиерът Фрадков скоростно се завърна в Москва и предизвика още по-голямо веселие. В първото си интервю в новото му качество, още на летището, той призна, че всъщност не знае как да бъде премиер. Не, нямал планове, всичко му дошло като гръм от ясно небе. Чакал да види какво вече е организирано и да получи инструкции.

Много неща се случват зад кулисите на руския политически живот и хората имат къса памет. Въпреки че не знаеше какво се готви и нямаше никакви инструкции от Путин — те никога не са били признавани публично, — Руската Дума потвърди назначаването на Фрадков с убедително мнозинство, като се позова на дълга си „да изпълни волята на избирателите, които се доверяват във всичко на президента Путин“. В Думата, чиято структура беше определена от изборите на 7 декември 2003 г., практически няма опозиция на Путин и е поставена под здрав контрол от страна на Кремъл.

Дойде и 14 март. Всичко мина по сценария на Кремъл. Животът си потече както обикновено. Бюрократите се върнаха към неуморните си кражби. Продължи масовото изтребление в Чечня, което беше позатихнало по време на изборите, само колкото да даде напразни надежди на тези, които от години се надяваха на мир. Втората чеченска война беше започнала в средата на 1999 г., когато Путин се кандидатира за първи път за президент. По типична азиатска традиция точно преди второто му избиране за президент двама чеченски партизански командири сложиха оръжие в краката на великия лидер. Роднините им бяха арестувани и държани в плен, докато командирите заявиха, че вече подкрепят Путин и се отказват всякакви идеи за независимост. Олигархът Ходорковски започна да пише до президента пълни с разкаяние писма от затвора. „Юкос“ бързо обедняваше. Берлускони дойде на официално посещение и първият му въпрос към приятеля му беше как и той да успее да спечели 70 процента на изборите. Путин не даде ясен отговор, но и да беше, другарчето му Силвио нямаше да го разбере. Берлускони все пак е европеец.