Читать «Русия на Путин» онлайн - страница 13

Но в дъното на всичко стои фактът, че Двайсета дивизия — известна още и като „Рохлинска“ по името на командира си Лев Рохлин, герой от Първата чеченска война, днес заместник-председател на Държавната Дума, — и особено поделение 20004, отдавна са се сдобили с лоша слава във Волгоград и в цяла Русия.

„Цяла година пращахме информация за престъпленията в поделение 20004 до военна прокуратура, най-вече до г-н Чернов, гарнизонния прокурор Чернов, но и до всички над него в йерархията, дори до главния военен прокурор в Москва — казва Татяна Зозуленко. — Поделение 20004 е на първо място по брой оплаквания от войниците. Офицерите ги бият, прибират «възнагражденията за активна военна служба» от завърналите се от Чечня [Двайсета дивизия се е била и в двете чеченски войни, води бойни действия в Кавказ и до този момент]. Къде ли не разказахме за това, но без никакви последствия. Прокуратурата реши да потули всичко. Случката на полигона в Камишин е напълно предсказуем резултат от безнаказаността на офицерите.“

Няколко разказа

Русия, разбира се, има военен бюджет и около него много се дискутира. Армейското лоби се бори за нови инвестиции, за които да плаща държавната хазна. Това е стандартна международна практика. Но една важна подробност ни различава от другите страни и тя е, че сме сред най-крупните производители на оръжия и търгуваме с тях по целия свят. Именно Русия даде на света автомата „Калашников“. За много руснаци това е повод за гордост.

Не бих искала да се впускам в статистики. Чудя се само дали хората са доволни от реда, установен от президента Путин. Смятам това за най-важния критерий, по който трябва да се съди за действията на държавния глава. В търсене на отговор отидох в Комитета на войнишките майки и попитах жените там: „Вашите синове радваха ли се, че отиват в армията? Тя направи ли ги истински мъже?“

Научих много от отговорите им.

Детайлите са по-важни от цялостната картина. Поне за мен е така.

Миша Николаев живеел в покрайнините на Москва. Семейството му го изпратило в армията през юли 2001 г. да пази границата на десет часа път със самолет от Москва в селцето Горячий Пляж на остров Анучина на Южните Курили. Това е архипелагът, заради който непрекъснато има напрежение между руските и японските политици след края на Втората световна пойна.

Но докато се карат, някой трябва да пази границата. И един от тези хора бил Миша. Той оцелял само шест месеца в руския Далечен изток и загинал на 22 декември 2001 г. През есента вече пращал вкъщи тревожни писма, в които разказвал, че тялото му е покрито с рани. Молел семейството си да му изпрати лекарства: балсам на Вишневски, сулфаниламид, „каквото и да е за лечение на гнойни язви, метапирин, антисептици, превръзки и колкото се може повече лейкопласт. Тук няма нищо.“ Родителите му изпратили колет, без да роптаят, защото знаели, че армията е бедна, и си мислели, че положението не може да е чак толкова тежко, тъй като Миша все още работел като готвач в армейската столова. Ако бил сериозно болен, предполагали майката и бащата, няма да го допускат до мястото, където се приготвя храната.