Читать «Русия на Путин» онлайн - страница 14
Анна Политковская
Миша обаче продължил да готви на войниците дори когато цялото му тяло се покрило с гнойни рани. В заключението на патолога, направил аутопсията му, пише, че тъканите на нещастния войник буквално се цепели под скалпела му. В началото на XXI век руски войник изгнил жив пред очите на офицерите, без да получи каквато и да е медицинска помощ. Пълната безотговорност на командирите му убила Миша.
Дмитрий Кисельов бил изпратен да служи в селцето Истра в московските покрайнини. В Русия такова назначение се счита за чист късмет. Бил близо де Москва, родителите му, които били московчани, можели да го посещават и да се доберат до командира му, ако синът им имал нужда от помощ. Не било като да го пратят на Курилските острови. Но и това не спасило Миша от разложението сред офицерите.
Командирът на редник Кисельов — подполковник Александър Бороненков — имал печеливш страничен бизнес. Нищо необичайно за съвременната руска армия. Офицерите й са готови на всякакви номера, тъй като заплатите им са малки. Но специално този подполковник търгувал с войници. Истра е вилно селище и Бороненков продавал войниците си на собствениците на околните земи като евтина работна ръка. Редниците работели само за храна, а заплащането им отивало директно за командира. Но и тази схема за печелене на пари не е уникална. Даже е широко разпространена: войниците се „продават“ като безплатни аргати, или по-точно роби, на богаташи за срока на военната им служба. Така офицерите си уреждат „бартер“ с хора, които смятат за „полезни“. Ако офицерът има нужда от поправка на колата, но няма пари, води няколко войници в сервиза. Те работят безплатно колкото каже началникът на сервиза и в замяна офицерът получава ремонт на колата си.
В края на юни 2002 г. дошъл ред и на новобранеца Дмитрий Кисельов да бъде продаден в робство. Пратили го да строи къщата на някой си г-н Карабутов, член на Градинарската асоциация „Мир“ в Истра. Отначало се трудел на строежа, но после заедно с още седем други редници го накарали да копае канал по дължината на цялото имение. На 2 юли в 7 часа вечерта каналът се срутил и погребал три момчета. Сред тях бил и Дмитрий, който се задушил под пръстта. Родителите му се опитали да съдят подполковник Бороненков, но той успял да се измъкне. Познавал много „полезни“ хора. Дмитрий бил единствен син на семейство Кисельови.
На 28 август 2002 г. поделение 42839 било изпратено в Чечня недалеч от село Калиновская, където от доста време не се водели битки. „Старите“ пиели до припадък. „Старите“ са обикновени войници, на които им остава малко до уволнение. Те са най-лошата и смъртно опасна част от армията. Вечерта на старите им се сторило, че водката свършва, затова накарали първия войник, който се появил пред очите им, Юрий Дяченко, да отиде до селото и „да купи още откъдето иска“. Войникът отказал. Първо, бил дежурен, охранявал част от терена и нямал право да напуска поста си. Второ, обяснил им, че няма пари. Старите му казали да открадне пари от селото и с тях да им купи водка.