Читать «Последното желание» онлайн - страница 155

— Къде са ви поканите? — попита достолепен мъж със златна верижка на шамбелан, който ги гледаше отгоре с високомерие.

— Разкарай се, идиот! — отново изкрещя Йенефер, която не се бе отказала от опитите си да издере очите на Гералт.

— Това е скандално! — с упрек каза шамбеланът. — Малко нещо преигравате с телепортацията си. Ще съм принуден да подам жалба до Магьосническия съвет. Ще поискам да…

Никой не разбра какво ще поиска той. Йенефер се освободи, удари вещера по ухото, ритна го с все сила в прасеца и скочи в гаснещия на стената портал. Гералт се хвърли след нея, прилагайки изпитания похват с вкопчването в талията и косата. Йенефер, също по-натрупала опит, го халоса по лакътя. От рязкото движение роклята й под мишницата се разпра, оголвайки красивата й гръд. От разкошното деколте се изплъзна стрида.

Двамата хлътнаха шеметно в небитието на портала. До слуха на Гералт долетяха думите на шамбелана:

— Музиката да свири! Всичко е наред. Моля, забравете за достойния за съжаление инцидент.

Вещерът беше сигурен, че всеки пореден полет през портала увеличава вероятността за злополуки, и не бъркаше. Те попаднаха в целта, в кръчмата на Ердил, но се материализираха под самия таван и, трошейки перилата на стълбата, се стовариха на масата с оглушителен трясък. А масата не можеше да издържи подобно нещо и не го издържа.

В мига на падането Йенефер се оказа под Гералт. Той беше сигурен, че тя е изгубила съзнание. Но грешеше.

Тя го ръгна с юмрук в окото и му наговори право в лицето цял куп обиди, които биха направили чест на джудже-гробар, а джуджетата-гробари бяха най-цапнатите в устата. Ругатните бяха съпроводени от яростни и безредни удари, нанасяни където дойде, на сляпо. Гералт сграбчи ръцете й и за да избегне евентуален неин удар с чело, заби лице в деколтето й, а то ухаеше на люляк, касис и стриди.

— Пусни ме! — кресна тя и се заизвива като змиорка. — Идиот, глупак, грубиян! Веднага ме пусни! Трябва да подсиля нишките на джина, защото ще избяга.

Гералт не отговори нищо, макар че му се искаше. Стисна я още по-здраво, опитваше се да я притисне към пода, за да не може да мърда. Йенефер избълва отвратителна ругатня, дръпна се и с все сила го ръгна с коляно в слабините. Преди той да успее да си поеме дъх, тя се отскубна и изкрещя заклинание. Гералт бе вдигнат от някаква чудовищна сила, полетя през стаята, заби се в резбования двукрилен гардероб и го разби на парчета.

9

— Какво става там? — вкопчен в перваза, Лютичето правеше опити да пробие с поглед завесата на проливния дъжд. — Кажете какво става там, по дяволите!

— Бият се! — извика един от скитниците зяпачи и отскочи като попарен от прозореца на кръчмата. Неговите приятелчета дрипльовци също търтиха да бягат, шляпайки с боси крака в калта. — Магьосникът и вещицата се бият!

— Бият се значи? — смая се Невил. — Те си се бият, а оня проклет демон междувременно превръща града ми в руини! Ето, катурна още един комин! И издуха циглите от покрива. Хора, тичайте там! Добре че вали, инак щеше да стане пожар!