Читать «Последното желание» онлайн - страница 152
Анджей Сапковски
— Като междувременно градът се превърне в руйни, така ли?
— Трябва да се чака — повтори свещеникът. — Но не със скръстени ръце. Трябва да издадете заповед, господин кмете. Нека хората напуснат околните къщи и се приготвят да гасят пожари. Ставащото в момента е нищо в сравнение с ада, който ще настане, когато геният убие магьосницата.
Гералт вдигна глава, срещна погледа на Хиреадан и сведе очи.
— Господин Креп — изведнъж сбра кураж той. — Имам нужда от помощта ви. Говоря за портала, по който дойде Лютичето. Той все още свързва кметството със…
— Нищо вече не е останало от портала — изрече студено Креп и посочи стената. — Не виждаш ли?
— Порталът, дори и да е невидим, оставя диря. Със заклинание тази диря може да се стабилизира. След което аз ще мина през него.
— Да не си се побъркал? Дори да не бъдеш разкъсан на парчета в този проход, какво целиш да постигнеш? Да се озовеш в центъра на циклона?
— Питам ви дали можете да изречете заклинание, за да стабилизирате дирята?
— Заклинание ли? — Креп гордо вдигна глава. — Да не би да съм някой магьосник-безбожник! Аз не изричам никакви заклинания! Могъществото ми извира от вярата и молитвите!
— Можете или не?
— Мога.
— Тогава действайте! Времето не чака!
— Гералт — намеси се Лютичето, — ти наистина си откачил! Стой по-далеч от тоя проклет удушвач!
— Моля за тишина! — изрече Креп. — И за сериозност от страна на присъстващите. Чета молитва.
— Да те вземат дяволите с все молитвите ти! — изрева Невил. — Тичам да сбирам народа! Трябва да се действа, вместо да се стои и да се говорят празни приказки. Ама че ден, богове! Какъв отвратителен ден!
Вещерът усети как Хиреадан го докосна с ръка. Извърна се. Елфът надникна право в очите му и после сведе поглед.
— Ти отиваш там… защото си длъжен, нали?
Гералт пристъпи от крак на крак. Стори му се, че долавя аромата на цъфнал люляк и касис.
— Май да — след миг забавяне каза той. — Длъжен съм. Прости ми, Хиреадан…
— Не ми се извинявай. Знам какво изпитваш.
— Съмнявам се. Защото и аз самият не го знам.
Елфът се усмихна. Но усмивката не се получи много радостна.
— Точно там е работата, Гералт. Точно там.
Креп се изправи, въздъхна дълбоко.
— Готово — гордо обяви той и посочи едва забележимия контур на стената.
— Обаче порталът е неустойчив и няма да издържи дълго. Пък и не се знае колко е стабилен. Може да се скъса. Преди да влезете вътре, си помислете за греховете си, господин вещер. Разбира се, мога да ви дам благословията си, но за опрощаване на греховете…
— Няма време — довърши Гералт. — Знам, господин Креп. Времето никога не стига за тия неща. Всички да излязат от стаята. Ако порталът се пръсне, ще ви спука тъпанчетата.
— Аз оставам — каза Креп, когато вратата зад Лютичето и елфа се затвори, и размаха ръце във въздуха, създавайки около себе си пулсираща аура. — … Малка защита за всеки случай. Ако порталът експлодира… Ще се опитам да ви измъкна, господин вещер. Тъпанчетата не са болка за умиране. Ще зараснат, стане ли нещо.