Читать «Пренощува облачето златно» онлайн - страница 5

В магазинчето цяла нощ има пазач, един дръпнат дядка. Не пие, не спи, стига му и денят. Не пазач, ами зло куче.

В къщите наоколо — пълно с бежанци. А с храната — тъкмо обратното. И те се чудят откъде да чопнат нещо.

Кузминчетата си бяха набелязали една къщичка, ама още по времето на Кукумявката по-големите я бяха пребарали.

Вярно, не пипнаха нищо свястно: само парцали и шевна машина. После тук, в тая барака, гаменорията въртя поред машината, докато не й падна ръчката, накрая и цялата стана на парчета.

Не беше въпросът за машината. За хлеборезачницата беше. В нея не везните, не теглилките — а само хлябът, единствено той хвърляше в трескав размисъл главите на двамата братя.

И излизаше следното: „В наше време всички пътища водят към хлеборезачницата.“

Крепост, а не хлеборезачница. Ала знайно е, че няма крепост, тоест хлеборезачница, която едно гладно приютско дете да не може да превземе.

Когато настъпи дълбока зима, когато цялата тайфа, останала без надежди да намери на гарата или на пазара каквото и да било за ядене, зъзнеше около зиданите печки, отривайки о тях задник, гръб, тил, попивайки десетинките от градуса и уж сгрявайки се — мазилката беше изтрита чак до тухлите, — Кузминчетата пристъпиха тсъм реализацията на своя невероятен план. Именно в невероятността му се криеше залогът за успех.

Те започнаха нулевия цикъл, както би нарекъл работата им опитен строител, с помощта на крив лост и парче шперплат от скривалището в ъгъла на бараката.

Вкопчени в лоста (ето я ползата от четирите ръце!), те го вдигаха и го блъскаха с тъп звук в замръзналата пръст. Първите сантиметри бяха най-тежките. Земята тътнеше.

Върху парчето шперплат отнасяха пръстта в другия край на бараката, докато там се образува цяло хълмче.

Сега ходеха на училище поред и поред копаеха: единия ден Колка чоплеше пръстта, другия ден — Сашка.

Онзи, чийто ред беше да учи, седеше два часа за себе си (Кузмин? Кой Кузмин си ти? Николай ли? Ами къде е другият, къде е Александър?), а после се представяше за брат си. Излизаше, че двамата са били на училище, поне половината часове. Пък и никой не настояваше да стоят в клас през цялото време! Няма ли да им дойде множко! Важното беше да не ги оставят без обед в дома!

Виж, там, на обед или на вечеря, не дават да ядеш на смени, чакалите ти го грабват моментално, и следа не остава. Тъй че зарязваха копаенето и тръгваха заедно към стола като в атака.

Никой не пита, никой не се интересува: Сашка ли лапа или Колка. Тук са едно: Кузминчетата. Ако случайно някой е сам, все едно че е половинка. Но поотделно ги виждаха рядко, може да се каже, изобщо не ги виждаха!

Заедно ходят, заедно ядат, заедно лягат да спят.

А бият ли ги, бият и двамата, първо оня, който им падне по-рано в тази проклета минута.

II

Копаенето беше в разгара си, когато странните слухове за Кавказ завладяха всички умове.

Безпричинно, но упорито из различните краища на спалното помещение ту по-тихо, ту по-силно се повтаряше едно и също. Че ще вдигнат интерната от уютното местенце в Томилино и всичките накуп, до един, ще ги прехвърлят на Кавказ.