Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 8

Аз видях каблограмите и в тях наистина имаше нещо: не бяха много разумни, може би, но по-добре, отколкото да бъдеш заплашен от апоплектичен удар. И сега, както изглежда, той беше получил отговора им какво те мислят за него. Разбирах чувствата му към доктор Слингсби Керолайн, който по това време вероятно се намираше вече в Китай.

Пронизителен, остър предупредителен писък върна рязко и двама ни към действителността около нас. Една от двете вериги около големия сандък, надвесен сега над люка на трюм №4, изведнъж се бе измъкнала, единият край на сандъка бе увиснал под ъгъл 60° и се свличаше с тръскане, вследствие на което дори огромният дериккран се друсаше и трепереше от напрежение. Имаше голяма вероятност сандъкът да се плъзне през останалия клуп и да се строполи на пода в трюма. Това сигурно щеше да стане, но двамина от екипажа, придържащи едно ъглово опорно въже, бяха достатъчно съобразителни да стоварят цялата си тежест върху него и така предотвратиха накланянето на сандъка под много остър ъгъл. Но и така положението беше несигурно. Сандъкът се изви назад, към борда на парахода и двамата мъже увиснаха отчаяно на въжето. Съзрях за миг докерите на кея със застинали от ужас лица: в новата им република наказанието за такова нехайство сигурно беше разстрел; нищо друго не можеше да обясни голямата им уплаха. Сандъкът почна пак да се извива към трюма. Викнах на хората долу да се пазят и дадох сигнал за незабавно спускане. За щастие, кранистът беше и съобразителен, и опитен. Щом лудо устременият сандък се изви рязко назад до мъртва точка, кранистът го спусна с двойна или тройна бързина, спирайки за секунда, преди долната част на сандъка да заскърца и се разбие в пода на трюма. След няколко мига сандъкът лежеше на дъното. Капитан Булен затърси носната си кърпа из ленените панталони, свали си обшитата със сърма фуражка и бавно отри жълтеникавата си коса и потните вежди. Сякаш разговаряше със себе си.

— Това — рече накрая той — е проклетият край!

Капитан Булен — натикан в миша дупка! Екипажът — дяволски сърдит! Пасажерите — вбесени! Два дни закъснение! Претърсен от американците от носа до опашката като контрабандист! Сега явно върши контрабанда! Никакъв признак на тукашните ни пасажери, а трябва да очистя пристанището до шест часа! Сега пък тази сбирщина идиоти се опитват да ни пратят на дъното. Човек търпи до време, Първи, до време! — Той пак си нахлупи фуражката. — Шекспир казваше нещо за случая, Първи.

— „Море от беди“, сър?

— Не, нещо друго. Но съвсем уместно. — Той въздъхна. — Нека Вторият офицер те смени. Третият проверява припасите. Вземи Четвъртия… не, не този тъпак! Изпрати боцмана, той поне говори испански, да поеме командуването от брега! Възразят ли нещо, не качвайте нищо повече! После и аз и ти ще похапнем, Първи.

— Казах на мис Биърсфорд, че не ще мога…

— Ако си мислиш — прекъсна ме рязко капитан Булен, — че възнамерявам да слушам как тази пасмина подрънква парите си и роптае, че ги караме от ордьовъра да минат на кафе, трябва да си откачил. Ще ядем в моята каюта.