Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 6

Имаше странно сходство между двете описания. И Въртележката, и доктор Керолайн бяха точно 1, 87 м дълги. И двамата бяха тънки, като оръжието имаше само 28 см диаметър. Докторът тежеше 90 кг, а Въртележката 135. Въртележката беше покрита с еднопластов лист от полиран анодиран алуминий, а докторът — облечен в двупластов син габардин. Главата на Въртележката бе покрита със сив накрайник от пирокерамика, а главата на доктора — от черна коса, с издайнически сив кичур в средата.

Заповедите по отношение на доктора бяха да бъде идентифициран и задържан; за Въртележката — да се идентифицира, но да не се докосва. Оръжието трябваше да бъде съвсем стабилно и безопасно. Обикновено за всеки от двамата експерти, единствено запознати с него, бяха необходими най-малко десет минути, за да бъде заредено. Обаче никой не можеше да предположи какво въздействие би могло да окаже върху деликатния механизъм на Въртележката, друсането на което би била подложена при транспортирането.

Три часа по-късно капитан Булен, докладва с пълна увереност, че нито изчезналият учен, нито оръжието са на борда. Всяка педя между котвената верига и кърмовото помещение бе преровена най-старателно. Капитан Булен бе съобщил по радиото на федералните власти и после вероятно би забравил за това, ако на два пъти през следващите две нощи нашият радар не беше засичал мистериозен плавателен съд, без навигационни светлини, приближаващ се откъм кърмата, а после безследно изчезващ преди разсъмване. След това ние пристигнахме в най-южното пристанище, където трябваше да спрем, в Кингстън, Ямайка.

И в Кингстън ни нанесоха удара. Едва бяхме пристигнали и пристанищните власти се качиха на борда, настоявайки да се позволи на една обискираща група от закотвения до нас американски ескадрен миноносец да претърси „Кампари“. Нашият приятел от радара, без съмнение. Групата от четиридесетина души вече се бе строила на палубата на миноносеца.

Те бяха все още тук четири часа по-късно. С няколко прости, добре подбрани думи капитан Булен бе заявил на властите, че ако флотата на Съединените щати предлага неин персонал посред бял ден да се качи на кораб от британския търговски флот в британско пристанище, то нека се опита. Но, добави той, те ще носят отговорността за вредите и за кръвта, която ще се пролее по време на този опит, както и за тежките глоби, които ще бъдат наложени от международния съд по морско право за пиратско нападение и дори опит за война. Седалището на военния съд, бе наблегнал капитан Булен, не е във Вашингтон, а в Хага, Холандия.

Това ги охлади. Властите се оттеглиха на съвещание с американците. Както научихме по късно, шифровани каблограми били разменени между Вашингтон и Лондон. Капитан Булен остана непреклонен. Нашите пасажери, деветдесет процента от които американци, го подкрепиха ентусиазирано. Получиха се телеграми от управлението на компанията и от Министерството на транспорта, настояващи капитан Булен да съдействува на флота на Съединените щати. Оказваше му се натиск. Булен скъса телеграмите, поиска от местния агент на компанията „Маркони“ да направи преглед на радиоинсталациите (като изпратено от бога оправдание да освободи радиоинженерите) и каза на старшия кормчия на мостика да не приема повече телеграми.