Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 10

Уилсън се дръпна настрани. Товарът продължаваше да постъпва равномерно в трюм №4. Към четири часа след обед чух звука на скърцащи скорости и астматичното хриптене на нещо, загатващо за действително престарял двигател. Помислих си, че това са може би пасажерите, но се излъгах: тракащата машина, която се показа иззад ъгъла на кейовия портал, беше един разнебитен камион, бял брезент се подаваше от изтритите гуми, а когато гюрукът на машината бе свален, разкри се нещо, което изглеждаше като солиден блок ръжда. Вероятно едно от специалните изделия на Детройт! В разнебитената си платформа носеше три средни сандъка, току-що оковани и обшити с метални ленти.

Обгърнат в синя мъгла от ускореното възпламеняване на неизгорели газове, тресящ се като счупен камертон и тракащ с всеки болт на престарялото шаси, камионът прогърмя силно по калдъръма и спря на пет крачки от Макдоналд. Дребен мъж в бели дочени панталони и фуражка скочи през отвора, където трябваше да бъде вратата, застана мирно за две-три секунди да се увери, че пак е на твърда земя, и хукна към нашия мостик. Разпознах у него агента ни в Карачио, този с лошото мнение за Детройт, и се зачудих какво ли ново главоболие носи със себе си.

Установих го точно след три минути, когато капитан Булен се появи на палубата с разтревожения агент, който подскачаше подир него. Сините очи на капитана искряха, а червеният цвят на кожата му бе избил в по-тъмен нюанс, обаче той бе отпушил вентила отдушник докрай.

— Ковчези, мистър — ми каза отсечено той. — Ковчези, нищо по-малко!

— Предполагам, че има по-бърз и находчив отговор на един разговорен гамбит от подобен род, ала аз не се сещах, затова казах учтиво:

— Ковчези ли, сър?

— Ковчези, мистър. И то не празни. За експедиране в Ню Йорк. — Той разпери някакви книжа. — Разрешителни, товарителници, всичко в ред. Включително и подпечатана молба, подписана не от кой да е, а от самия посланик. Три парчета. Двама британски и един американски поданик. Убити при гладните вълнения.

— Това няма да се понрави на екипажа, сър — казах аз. — Особено на стюардите ни от Гоа. Знаете тяхното суеверие и как…

— Всичко ще бъде наред, сеньор — побърза да издърдори дребният мъж в бяло. Уилсън беше прав за неговата нервност, но тя криеше и нещо повече, някаква странна възбуда, граничеща с отчаянието. — Ние уредихме…

— Млъквай! — отряза го капитан Булен. — Няма нужда екипажът да знае, мистър. Нито пасажерите. — Беше ясно, че те са за него просто на заден план. — Ковчезите са в сандъци, ей онези в камиона.