Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 21

— Туш! — Той се усмихна и посегна към бутилката „Реми Мартен“. Сервитьорите изчезваха след поднасянето на кафето. — А цените?

— Те са страхотни — съгласих се аз. Казвах го на всички пасажери и това изглежда ги ласкаеше. — Ние предлагаме това, което никой друг параход по света не предлага, но цените все пак са скандални. Поне дузина хора в тази зала са ми казвали същото… и повечето от тях са тук поне за трети път.

— Схващам идеята ви, мистър Картър — заговори Тони Карерас и гласът му беше такъв, какъвто човек можеше да очаква — бавен, контролиран, с дълбок резониращ тембър. Той погледна баща си. — Помниш ли списъка на чакащите в кантората на „Блу Мейл“?

— Действително! Ние бяхме твърде назад в списъка — и то какъв списък! Половината милионери на Централна и Южна Америка. Мисля, че можем да бъдем, щастливи, мистър Картър, че сме единствените, възползували се от местата на тъй бързо напусналите в Ямайка. Но не забравяйте, че за да успеем да хванем кораба, ние препуснахме с огромна бързина през четиристотин мили разстояние от столицата до Карачио, по въздух и по земя. И то по какви пътища!

Сеньор Карерас очевидно не споделяше почтителни страх на агента от Карачио към революционното правителство. Аз се учудвах как човек като него, с явно аристократичен произход, беше в състояние да запази непокътнато своето очевидно огромно богатство под носа на силите, извършили преврата, които победиха и напълно унищожиха старите порядки. И защо след като парите на острова бяха толкова отчайващо малко, на него му беше позволено да обръща такива големи суми от тях в долари, за да заплати за това пътешествие, и защо изобщо му бе позволено да напусне острова.

Но аз запазих учудването за себе си. Вместо това казах:

— Вие сте все още далеч от рекорда, сеньор Карерас. В предишното пътуване ние имахме едно семейство от Сантяго и двама мъже от Бейрут, и всичките те бяха долетели в Ню Йорк специално за нашето пътешествие.

— И не е възможно те всички да са сбъркали, а? Не се безпокойте, мистър Картър, аз възнамерявам добре да се забавлявам. Можете ли да ни дадете някаква представа за нашия маршрут?

— Това всъщност е едно от развлеченията, сър. Няма установен маршрут. Той се определя главно от предназначението на товарите. Едно е сигурно, пътуваме за Ню Йорк. Повечето от пасажерите ни се качиха там, а те обичат да бъдат връщани там, откъдето са се качили. — Всъщност той го знаеше, знаеше, че е натоварил ковчези за Ню Йорк. — Може да спрем в Насау. Зависи какво ще реши капитанът… компанията му дава голяма свобода да определя местните маршрути според нуждите на пасажерите… и прогнозите за времето. Сега е сезонът на ураганите, мистър Карерас, или почти е настъпил. Ако прогнозите са неблагоприятни, капитан Булен ще поиска да излезе в открито море и ще се сбогува с Насау. — Усмихнах се. — Едно от другите привлекателни качества на „Кампари“ е, че ние се стараем да не разболяваме пасажерите си от морска болест, докато това не е абсолютно наложително.

— Разумно, много разумно — промърмори Карерас. Погледна ме замислено. — Но ще направим едно-две отбивания по източното крайбрежие, предполагам?