Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 20

Алистър Маклейн

Аз пиех сода. Съгласно договора ни.

Появи се кафето. Сега беше моментът да си заслужа парите. Когато Антоан беше на смяна и в цветуща форма, да се разговаря беше светотатство и одобрителните възклицания като религиозен екстаз бяха най-подходящата форма на изява.

Но около четиридесет минути от тази тържествена тишина бяха посветени на блюдата. Това никога не продължаваше по-дълго и не можеше да продължи. Аз никога не съм срещал богат мъж или жена, без значение, който да не говори главно и предимно за себе си, което е и любимо тяхно занятие. Основният прицел на наблюденията им беше неизменно офицерът, седящ начело на масата.

Огледах се и се зачудих кой ли пръв ще подаде топката.

Мис Харбрайд — оригиналното и централноевропейско име бе непроизносимо — слаба, мършава, към шейсетте години и жилава като китова кост, натрупала състояние от извънредно скъпи и съвсем безполезни козметични препарати, от употребата на които самата тя разумно се беше въздържала? Съпругът и, мистър Грийнстрийт, безличен човек със сиво хлътнало лице, оженил се за нея бог знае по каква причина, тъй като и сам той беше твърде богат? Тони Карерас? Баща му, Мигел Карерас? Трябваше да има и шести човек на моята маса, който да смени семейството на тримата Къртисови; заедно със семейство Харисън, които бяха прибързано извикани от Кингстън.

Но старият мъж, който се качи на кораба в своята количка, очевидно трябваше да се храни в каютата си по време на пътуването заедно с придружаващите го медицински сестри.

Четирима мъже и една жена: зле балансирана маса. Сеньор Мигел Карерас заговори пръв:

— Цените на „Кампари“, мистър Картър, са твърде брутални — каза кротко той и запуфка одобрително пурата си. — Обир сред морето — би било твърде точно определение. От друга страна, кухнята отговаря на рекламата. Имате готвач с божествена дарба.

Сигурно не е прекалено много да заплатиш, за да имаш възможността да предвкусиш един по-добър свят.

Това правеше сеньор Карерас много богат човек и ми беше добре известно какво то означава. Богатите хора никога не споменават за пари, за да не би да помислят, че нямат достатъчно от тях. Много богатите хора, от друга страна, за които парите не са от чак толкова голямо значение, нямат подобен род задръжки. Пасажерите на „Кампари“ постоянно се оплакваха от цените. И непрекъснато продължаваха да се връщат на тази тема.

— По всеобщо признание, сър, „божествена“ е точното определение. Пътници с опит, отсядали в най-добрите хотели от двете страни на Атлантика, твърдят, че Антоан няма равен на себе си нито в Европа, нито в Америка. Освен може би Хенрик.

— Хенрик?

— Другият ни готвач. Той е на смяна утре.

— Не е ли нескромно, мистър Картър, като се изтъкват предимствата на „Кампари“? — Не звучеше обидно, не, с тази усмивка.

— Не мисля, сър. Следващите двайсети четири часа ще говорят сами за себе си… и за Хенрик… по-добре от мен.