Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 18

— Боя се, че работи, мистър Биърсфорд. Трябва да поднеса извиненията му на неговите сътрапезници. Не може да напусне мостика.

— На мостика? — Мисис Биърсфорд, седнала до съпруга си, изви поглед към мен. — Мислех, че обикновено вие сте на смяна по това време, мистър Картър?

— Така е. — Усмихнах и се.

Аз пазех за нея една специална усмивка, по същия начин както пазех специален поглед за младия Декстер.

Пълничка, отрупана с накити, доста натруфена, с боядисана руса коса, но все още красива на 50 години, мисис Биърсфорд бликаше от добро настроение, смях и любезност, и за да бъда по-точен, лесно е да изглеждаш така с триста милиона долара в банката. Аз мога само да отбележа това, че след няколкогодишно пътуване с милионерите мизерният коефициент на нашето собствено забогатяване изглежда нарастваше в правопропорционална зависимост към количеството златни кюлчета в банката. Това беше едва първото и пътуване, но мисис Биърсфорд вече бе станала мой любим пасажер. Продължих. — Но в района има толкова много островчета, плитчини и коралови рифове, че капитан Булен предпочита сам да бъде навигатор. — Не добавих, както бих могъл да сторя, че станеше ли среднощ и всички пасажери се окажеха в леглата си, капитан Булен също щеше да си бъде в своето, необезпокояван от никакви мисли относно способността на неговия старши офицер.

— Но аз си мислех, че един старши офицер е напълно способен да води един кораб? — Мис Биърсфорд пак се опитваше да ме дразни, сладко усмихната, а бистрите и невинни зелени очи сякаш бяха неимоверно големи за нежно обгорялото и лице. — Искам да кажа, в случай че стане нещо с капитана. Сигурно имате диплом за правоспособност, нали?

— Имам. Имам и шофьорска книжка, ала няма да ме видите да карам автобус през най-натоварените часове в центъра на Манхатън.

Старецът Биърсфорд се ухили. Жена му се усмихна. Мис Биърсфорд ме загледа замислена за миг, после се наведе над ордьовъра, разкривайки бляскавата си кестенява коса, подстригана в стил буфан и оформена като че ли с градинско гребло и ножица, но сигурно струваща цяло състояние. Мъжът до нея обаче не позволи това да мине незабелязано: остави вилицата си, вдигна тънката си черна глава и каза с висок провлачен глас:

— О, оставете, Старши офицер. Не мисля, че сравнението е съвсем подходящо.

„Старшият офицер“ целеше да ме постави на мястото ми. Хартуелският херцог прекарваше по-голямата част от времето си на борда на „Кампари“, за да поставя хората на мястото им и това беше твърде неблагодарно от негова страна, като се вземе предвид, че получаваше всичко гратис. Лично срещу мен той нямаше нищо против, просто публично подкрепяше мис Биърсфорд. Дори и значителните парични суми, които припечелваше, като подмамваше пасажерите от по-долните класи да оглеждат прославения му дом между два и шест часа, представляваха само леко облекчение в непосилното бреме на съсипващите данъци. Един съюз с мис Биърсфорд би разрешил завинаги трудностите му. За злочестия херцог нещата се усложняваха от факта, че въпреки интелекта му да клонеше към мис Биърсфорд, вниманието и погледът му през по-голямата част се насочваха към екстравагантно пищните прелести — и неоспорима красота — на платиненорусата и безброй пъти развеждана филмова актриса, седяща от другата му страна.