Читать «Златното рандеву» онлайн - страница 146

— Въжетата! — казах на Макдоналд. Вече развързвах това около кръста си. — Двете въжета на кревата. Махни ги. Хвърли ги през прозореца. — След броени мигове последното от трите въжета бе изчезнало, аз затворих прозореца, дръпнах пердетата и тихо помолих за светлина.

Светна се. Макдоналд и Булен бяха там, където ги бях оставил, загледани в мен с безизразни лица. Макдоналд, понеже знаеше, че благополучното ми завръщане означаваше най-малко вероятен успех, не искаше да се издаде; Булен, понеже му бях казал, че възнамерявам да овладея мостика със сила, беше убеден, че завръщането ми означава провал, и не искаше да ме вълнува. Сюзън и Марстън бяха до вратата на диспансера — и двамата напълно облечени. Никой от тях не направи опит да прикрие разочарованието си. Не беше време за поздравления.

— Сюзън, пуснете нагревателите! Това място е като хладилник, след като прозорецът е стоял толкова дълго отворен. Карерас ще влезе всеки миг и това е първото нещо, което ще забележи. След това — кърпи за мен. Докторе, помогнете на Макдоналд да се върне в леглото си. Живо, човече, живо! И защо, вие, Сюзън, не сте облечена за лягане? Ако Карерас ви види…

— Очаквахме господина да ни посети с оръжие — ми припомни Макдоналд. — Вкочанили сте се, мистър Картър, посинели сте от студ. Треперите, като че излизате от хладилник.

— Така се чувствувам. — Тръснахме Макдоналд не съвсем нежно в леглото му, дръпнахме чаршафите и одеялото, после си раздрах дрехите и почнах да се избърсвам. Колкото и да се търках, не можах да спра треперенето.

— Ключът! — рязко се обади Макдоналд. — Ключът от вратата на лазарета.

— Господи, да! — Бях забравял за него. — Сюзън, ще го извадите ли? Отключете. И веднага в леглото! И вие, докторе. — Взех ключа от нея, отворих прозореца зад пердето и го изхвърлих. След това изхвърлих костюма, който бях носил, чорапите и мокрите кърпи, но преди това се сетих да прибера от палтото отвертката и ножа на Макдоналд. Изсуших и сресах косата си в някакъв порядък — доколкото можеше да се очаква от човек, спал няколко часа — и помогнах на доктор Марстън, който бързо смени превръзката на главата ми, сложи шини и нави бинтове около мокрите стари бинтове, покриващи раните на крака ми. После лампата щракна и лазаретът пак потъна в мрак.

— Да съм забравил нещо, хора? — попитах аз. — Нещо, което да издаде, че съм бил навън?

— Нищо. Не мисля, че има нещо — обади се боцманът. — Сигурен съм.

— Нагревателите? — попитах аз. — Включени ли са? Тук е ледено студено.

— Не е чак толкова студено, момчето ми — каза Булен с дрезгав шепот. — Ти си замръзнал, това е! Марстън, имате ли…

— Грейки! — каза бързо Марстън. — Две. Ето ги. — Мушна ми ги в ръцете сред мрака. — Бях ви ги приготвил, очаквахме, че морската вода и дъждът няма да подобрят треската ви. Ето и една чаша да покажете на вашия приятел Карерас няколко капки бренди на дъното, за да го уверите колко сте зле.