Читать «Устата на гроба» онлайн - страница 19

— И сигурно ще попитате дали може да претърсите яхтата? — каза Хънслет.

— Да, сър.

— Защо? — запитах аз с искрено учудване. Наистина не разбирах какво целят.

— Щом ще съдействуваме, би трябвало да ни обясните за какво става дума.

— Не виждам причини да ви отказваме, сър — някак извинително се обади по-възрастният митничар. — Снощи, всъщност по-предната вечер, в района на Еършир е бил отвлечен камион, превозващ стоки на стойност 12 000 английски лири. Съобщиха го и по радиото. Разполагаме със сведения, че товарът е прехвърлен на малка яхта, която е отплавала на север.

— Откъде знаете?

— Съжалявам, сър. Поверителна информация. За последните петнайсет часа това е третото пристанище, което проверяваме, а вие сте тринайсетата яхта, и четвъртата в залива Торбей. Тичаме като луди, уверявам ви.

Гласът му звучеше приятелски и все едно, че казваше: „Не мисли, че те подозираме. Работа, няма как.“

— Значи претърсвате всички яхти, които според вас са дошли от юг. Новодошлите, така да се каже. А не ви ли е хрумвало, че нито една яхта с крадени стоки на борда не би рискувала да премине през канала Крайнън? Вътре е като в капан, и то в продължение на четири часа. Така че всеки ще предпочете да заобиколи покрай Мъл ъф Кинтайър. А ние сме тук от вчера следобед.

— Доста бърза трябва да е тази яхта, която ще измине цялото разстояние за толкова кратко време.

— Точно като вашата, сър — каза сержант Макдоналд. Слушах го и се чудех как го постигат. В цяла Англия сержантите имаха едни и същи дървени гласове, едни и същи дървени лица и едни и същи студени очи. Сигурно беше от униформата.

— И какво се предполага, че сме откраднали?

— Химикали. Камионът е превозвал химикали.

— Химикали? — погледнах Хънслет, ухилих се и отново се обърнах към митничарите. — Химикали, казвате. Тук е пълно с тях. Но се боя, че не струват 12 000 лири.

За миг настъпи тишина. После Макдоналд каза:

— Бихте ли обяснили, сър?

— Веднага — запалих цигара, за да се насладя по-пълно на изчакването, и се усмихнах. — Това е държавна яхта, сержант. Мислех, че сте забелязали флага. Министерство на селското стопанство и риболова. Ние сме морски биолози. Кабината на кърмата е подвижна лаборатория. Ето я и библиотеката. — Кимнах към двете лавици, натъпкани с техническа литература. — Ако все още се съмнявате, ще ви дам два телефонни номера, в Лондон и в Глазгоу, откъдето ще потвърдят кои сме. Или пък се обадете на пазача на шлюза на канала Крайнън. Онази нощ бяхме там.

— Да, сър. — Сержантът изобщо не беше впечатлен. — Ами къде ходихте с надуваемата лодка вчера привечер?

— Не ви разбрах, сержант?

— Вчера към пет часа следобед са ви видели да напускате яхтата в черна гумена лодка.

Чувал бях за ледени пръсти, пробягващи по гръбнака, но сега по гърба ми сякаш се разхождаше стоножка с ботуши от лед.