Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 9

Гарити изви лявата китка на седналия, който безрезултатно правеше опити да се съпротивлява. Брадатият обаче беше в по-изгодна позиция. Той продължи да извива, докато всички карти се обърнаха и разкриха — все фигури, а най-отгоре — асо купа.

— Виждат ми се добри карти — заяви Пиърс.

— Не бих употребил думата „добър“ в случая — кимна Гарити към тестето. — Някъде по средата, господин маршал…

Пиърс взе остатъка нераздадени карти и ги разбърка, за да ги огледа добре. После обърна нагоре дясната си ръка — в нея държеше второ асо купа. Сложи го на масата с фигурата надолу, измъкна другото от ръката на непознатия и го постави редом. Гърбовете им бяха едни и същи.

— Еднакви тестета. Кой ги набави? — попита.

— Познайте — мрачно изръмжа Гарити. — Стар номер — обади се седналият. Гласът му беше тих, но като се има предвид неприятното положение, в което бе изпаднал, поразително спокоен. — Някой го е пъхнал вътре. Някой, който е знаел, че държа асото.

— Как се казвате?

— Дийкин. Джон Дийкин.

— Станете, Дийкин. — Мъжът стана, Пиърс заобиколи лениво масата и застана лице в лице с него. Очите им бяха на едно равнище. — Оръжие?

— Нямам.

— Вие ме учудвате. За човек като вас пистолетът е от първа необходимост — за самоотбрана.

— Мразя насилието.

— Имам чувството обаче, че въпреки това ще го изпитате на гърба си.

С дясната си ръка Пиърс повдигна пеша на овчия кожух на Дийкин, а с другата затършува из вътрешния джоб на подплатата. След секунда-две в лявата му ръка се появи, разперена като ветрило, интересна колекция от аса и фигурни карти.

— Виж ти! — промърмори О’Брайън. — Това се казва да не разкриваш всичките си карти.

Пиърс побутна парите, които се търкаляха пред Дийкин, към Гарити. Той обаче не посегна към тях.

— Парите не са всичко — отсече рязко.

— Знам — търпеливо каза Пиърс. — И сигурно си разбрал от думите ми, че картината ми е ясна. Но знаеш и какво е моето положение, Гарити. Измамата на карти не е федерално престъпление. Затова не мога да се меся. Но ако видя с очите си някаква саморазправа, като местен пазител на закона ще трябва да въдворя ред. Дай ми пистолета си.

— С удоволствие. — Зловещата нотка задоволство не убягна от ничий слух. Той подаде грамадния си пищов на Пиърс, изгледа кръвнишки Дийкин и му посочи с палец вратата. Дийкин не помръдна. Гарити заобиколи масата и повтори недвусмисления си жест. Дийкин едва забележимо врътна глава, но нямаше съмнение, че отказва да излезе. Гарити го шамароса през лицето с опакото на ръката си. — Вън!

— Казах вече — обади се Дийкин. — Мразя насилието.

Гарити замахна с все сила, без предупреждение. Дийкин политна назад, коленете му се удариха в стола зад него и той тежко се строполи на пода. Шапката се свлече от главата му, но той не помръдна, остана там, където падна, в пълно съзнание, подпрян на единия си лакът. От ъгълчето на устата му се стичаше тънка струйка кръв. Клиентелата на бара, до последния вехт старец, направи неимоверно геройско усилие да се изправи на крака и да се приближи като плътна стена на древността, за да види отблизо какво става. По лицата им бавно се изписа пълна липса на вяра в това, което виждаха техните очи, но постепенно изражението се смени с ново — на нескрито презрение. Яркочервената нишка на насилието беше неоспорима и неделима част от тъканта на живота в Дивия Запад. За тези хора да се оставиш да те бият безнаказано, да приемаш овчедушно оскърбление бе върхът на човешкото падение, крах на мъжествеността.