Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 11

Думите на Пиърс породиха пъстра картина от човешки реакции сред наострилата старчески уши публика, като се започне от неверие и ужас и се стигне до гняв и погнуса. Само Пиърс и О’Брайън — и Дийкин, колкото и да е странно — не проявиха и следа от вълнение. Пиърс продължи:

— „Проследен до вагоноремонтните работилници в Шарпс. Вдигнал във въздуха вагон с експлозиви, унищожавайки по този начин три депа и всички налични локомотиви и вагони. Настоящото му местонахождение неизвестно.“

Гласът на Гарити бе все същото квакане на болна жаба:

— Той… това ли е човекът, дето подпали Лейкс Кросинг и вдигна във въздуха Шарпс?

— Ако можем да вярваме на тази обява — а аз лично и вярвам, — това наистина е той. Вярно, че ръката на съвпадението е дълга, но ако не е същият човек, значи прекалено се е издължила. Това все пак дава друго измерение на твоите жалки сто и двайсет долара, а, Гарити? Между другото, на твое място бих прибрал тези пари, без много да се мая. Дийкин за дълго време ще изчезне от хоризонта. — Той сгъна обявата и погледна Клеърмонт. — Е, какво ще кажете?

— Не са нужни съдебни заседатели. Но делото все още не е работа на армията.

Пиърс разгъна обявата и я подаде на Клеърмонт.

— Не изчетох всичко, прекалено е дълго. — Той посочи един параграф. — Това, например, го пропуснах.

Полковникът зачете на глас:

— „Вагонът с експлозивите в Шарпс е бил предназначен за интендантския склад на американската армия в Сакраменто, щата Калифорния.“ — Той сгъна хартията, върна я на Пиърс и кимна: — Да, сега вече армията е намесена.

Втора глава

Полковник Клеърмонт, чийто избухлив нрав и без това твърде лесно се проявяваше, сега явно упражняваше херкулесовски усилия на волята си, за Да го овладее. Но по всичко личеше, че губи битката. Придирчив до дребнавост и крайно взискателен, придържащ се педантично към буквата на установения ред, ненавиждащ и най-малкото нарушаване, камо ли провал на наложените от него правила, нетърпящ по никакъв начин глупци и некадърници, полковникът не си беше изработил (и вероятно нямаше да изработи до края на земните си дни) предпазен клапан за този свой единствен недостатък като офицер и човек. Постепенното освобождаване от лесноизбухлив гняв, породен от неспособността да овладее дадено положение, не му беше присъщо и сега яростта се насъбираше под повърхността и достигаше точката на кипене, което се отразяваше извънредно нездравословно на кръвното му налягане. Ако използуваме геоложки термини, той нито изпускаше вулканични газове, нито се освобождаваше от излишната пренагрята енергия под формата на гейзери и затова, подобно на Кракатоа, просто изригваше, а резултатите, поне за близкостоящите, рядко бяха с по-слаба разрушителна сила.