Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 73

— Това е краят на пътя — осведоми го полковникът. — Който вади меч, от меч умира. И теб това те чака. Джон Стантън Дийкин наистина е законът, Банлън. Той е таен агент на федералното правителство. Сигурно знаеш какво означава това.

Банлън явно знаеше, и то много добре. Лицето му на гризач придоби още по-обезсърчен вид. Дийкин се обърна към Рафърти:

— Стреляй в тялото, не в главата. Не ни трябват рикошети да се разхвърчат из кабината.

И той обърна гръб на компанията, прехвърли се в товарния вагон и се зае да премества дървата от десния ъгъл. Очите на Марика и Банлън не се откъсваха от него. Клеърмонт с изваден колт раздвояваше вниманието си между Дийкин и Банлън, а Рафърти, спазвайки безпрекословно получените наставления, не отделяше очи от машиниста.

Дийкин, привършил явно със задачата си, се изправи и отстъпи крачка встрани. Марика с класически жест вдигна ръка към устата си, а големите и опушеносиви очи станаха още по-тъмни на побелялото лице.

Клеърмонт се втренчи в двата сгушени униформени трупа.

— Оуклънд! Нюъл!

— Както казах вече — бесилото — обърна се Дийкин към Банлън. После рече на полковника: — Сега вече разбирате защо никъде не ги открихте в Рийз Сити. Те изобщо не са напускали влака.

— Сигурно са се натъкнали на нещо, което не е било за очите им.

— Каквото и да е било, то е станало в кабината на локомотива. Сигурно тук са убити — не е възможно да разнасяш двама мъртви офицери по гъмжаща от войници платформа. Но едва ли са забелязали нещо подозрително. Какво подозрително може да има в една локомотивна кабина? По-вероятно е да са чули някого — Банлън или друг — да обсъжда доста странни неща и са се качили да проверят какво става. Последната грешка в живота им.

— Хенри. Ето кой е бил този друг. Банлън сам ми рече, че той и Хенри изпратили огняря Джаксън в града, докато те…

— Докато те са нареждали дървата върху двамата убити. Това е причината, поради която се е наложило да умре и горкият Джаксън. Открил е труповете. — Дийкин се наведе и внимателно ги покри отново с няколко цепеници. — Според мен Банлън се е поуплашил, че дървата започват прекалено бързо да намаляват и Джаксън ще ги намери, затова е дал на нещастника да пие текила — с надеждата, че ще изпадне в безпаметно състояние, а той ще успее да се освободи от труповете, докато огнярят му хърка, та се къса. Но вместо това Джаксън е станал просто по-небрежен при разместването на дървата. Издърпал ги е и е открил офицерите. Наложило се е Банлън да го премахне. Вероятно с тежък гаечен ключ. Но не това го е убило.

— За Бога, господин полковник, не разбирам какво говори този луд човек! — Гласът на машиниста беше писклив, виещ — като на заклещен в ъгъла звяр.