Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 71

— Живеем в несигурен свят, господин полковник.

— Може да заемем позиция някъде из влака — в коридор, пред врата… Аз имам пистолет.

— Безнадеждна работа. Те са отчаяни хора, а и при цялото ми уважение към вас, господин полковник, едва да сте равностоен противник на Пиърс или О’Брайън. Дори и да успеете да ги задържите, пукотевицата ще предупреди Банлън. Никой няма да може да се добере до кабината на локомотива и той ще отпраши право във Форт Хъмболт, без да спре по пътя.

— Е, и? Там ще сме сред приятели.

— Боя се, че съвсем не е така.

Дийкин вдигна предупредително пръст и надникна предпазливо над задния край на вагона — О’Брайън тъкмо минаваше от втория вагон в първия. Долепи отново ухо до вентилатора. От гласа на майора личеше, че обичайната му невъзмутима приветливост окончателно го е напуснала.

— И полковникът го няма! Хенри, стой тук и внимавай никой да не мине покрай теб — и в двете посоки. Стреляй на месо. Нейтън, губернаторе — започваме да претърсваме отзад напред и няма да пропуснем нито инч от този проклет влак!

Дийкин започна да маха с ръка към локомотива, но Клеърмонт, застанал на колене, се беше втренчил учудено в опашката на влака.

— Конските вагони! Няма ги!

— По-късно ще ви обясня! Да тръгваме!

Като внимаваха да не вдигат никакъв шум, тримата бавно и предпазливо запълзяха покрай централните вентилатори на първия вагон. Щом стигнаха ръба, Дийкин се спусна на платформата и надникна през прозорчето на вратата. В другия край ясно се виждаше Хенри, заел стратегическа позиция с гръб, опрян в стената на трапезарията, откъдето неспирно шаващите му очи можеха да следят едновременно двата края на вагона. Във всяка ръка стискаше по един неприятно целенасочен огромен колт.

Дийкин вдигна очи нагоре, сложи пръст на устните си, което може би беше излишно, после със същия пръст посочи вътрешността на вагона, пресегна се нагоре и помогна първо на Марика, а сетне и на полковника да се спуснат на платформата. Все тъй безшумно протегна ръка към Клеърмонт, който се поколеба, но му връчи пистолета си. Дийкин им направи знак с длан да стоят на мястото си и да не мърдат, прекрачи предпазния парапет, присегна се към задната преграда на открития вагон, улови се и прехвърли тежестта си на буферите. После бавно се издигна на мускули, подаде леко глава и видя нареденото в предния край гориво.

Банлън се взираше напред през стъклото на кабината, а Рафърти бе отворил пещта и пъхаше вътре дърва. После остави вратата на пещта отворена и тръгна към открития вагон. Дийкин побърза да наведе глава. Рафърти нарами още две големи цепеници и тръгна обратно към локомотива, а Дийкин се изправи и сега двамата мъже в локомотива биха могли да го зърнат, ако се обърнеха. Бързо, но предпазливо се плъзна напред през наредените дърва и щом стигна другия край на вагона, залегна ниско на дъното му.

Банлън изведнъж замръзна на място. Нещо, по всяка вероятност бегло отражение или мярнала се сянка в предното стъкло, бе приковало вниманието му. Той бавно се извърна назад и погледна Рафърти, който в същия миг посрещна погледа му. Двамата се обърнаха към вагона с дървата. На метър от тях стоеше Дийкин, насочил колта в корема на Банлън.