Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 50

— Нищо. Откъде да знам? Не съм напускал това помещение от момента, в който Пийбоди излезе, до момента, в който Хенри съобщи, че го няма никъде. Госпожица Феърчайлд може да потвърди думите ми.

Пиърс понечи да каже нещо, но Клеърмонт вдигна ръка и сам заговори, като се обръщаше към Дийкин:

— Имаш ли нещо предвид?

— Имам. Вярно е, че не сме прекосявали пропасти по времето, когато Пийбоди изчезна. Но затова пък преминахме през две мостчета, и двете без странична ограда. Ето как би могъл да напусне влака безследно.

О’Брайън не си направи труда да скрие недоверието, което прозвуча в гласа му:

— Интересна теория, Дийкин. Сега остава да обясниш защо е скочил.

— Не е скачал. Бил е блъснат. А още по-вероятно е някой просто да го е вдигнал на ръце и да го е изхвърлил долу под моста. Той беше много дребничък. Един едър як мъж спокойно може да се справи с тази работа. Интересно кой е този мъж. Не съм аз. Имам алиби. Не е и госпожица Феърчайлд. Пък и тя не е едър як мъж. Аз съм нейното алиби, макар че във вашите очи моите показания едва ли имат някаква стойност. Оттук нататък — всички вие сте големи силни мъже. — Той млъкна и ги огледа, без да бърза. — Интересно кой от вас?

Губернаторът едва не заекна от ярост.

— Нелепо! Съвършено нелепо!

— Този човек е луд — хладно постанови Клеърмонт.

— Просто се опитвам да дам обяснение, което пасва на известните нам факти — спокойно изрече Дийкин. — Някой от вас разполага ли с по-правдоподобна теория?

От настъпилото мълчание стана ясно, че никой не може да предложи нещо по-състоятелно.

— Но кой, за Бога, би поискал да убие такъв безобиден човечец като господин Пийбоди? — попита Марика.

— Не знам. Кой, за Бога, ще поиска да убие такъв безобиден стар лекар като доктор Молиньо? Кой, за Бога, ще поиска да убие двама, предполагам, безобидни офицери като Оукланд и Нюъл?

Подозренията на Пиърс пламнаха незабавно и неизбежно:

— Кой казва, че са убити?

Дийкин го изгледа продължително и някак със съжаление. Той очевидно държеше да се разбере, че е непоклатим в намерението си да не влиза във физически двубой с маршала и че това негово решение може да се сравни по сила единствено с пълното пренебрежение, което не пропускаше да му покаже. Това явно силно дразнеше Пиърс.

— Ако след всичко, което се случи, вярвате, че тяхното изчезване е просто невероятно съвпадение, значи е време да предадете маршалската си значка на някой, който има нещо в пространството между ушите. При това, господин маршал, вие също може да сте човекът, когото търсим.

Пиърс с изкривено от злоба лице пристъпи напред и вече замахваше с юмрук, когато Клеърмонт побърза да се намеси. Той застана между него и Дийкин и ако нещо му липсваше, то не беше решимост и властност.

— Не прекалявайте, маршале. Достатъчно насилие видяхме вече.

— Присъединявам се към думите на полковник Клеърмонт — заяви Феърчайлд, като издуваше бузи и говореше с най-властния си губернаторски глас. — Според мен изпадаме в паника. Не можем да сме сигурни в нито една от думите, които този… този престъпник изрече току-що. Не знаем със сигурност, че Молиньо е бил убит… Феърчайлд имаше ораторската дарба да набляга за по-голям ефект на желаната дума и да прави красноречиви паузи, след като я подчертаваше по този начин. — Само Дийкин твърди това, само Дийкин ни уверява, че бил лекар, а вече много добре знаем, че на неговите думи не може да се вярва.