Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 51
Алистър Маклейн
— Злословите по мой адрес пред свидетели, господин губернатор — каза Дийкин. — Според конституцията човек, тоест аз, може да търси възмездие за недоказани обвинения. Имам шестима свидетели, че ме клеветите. — Той ги огледа. — Е, не бих ги нарекъл непредубедени…
— Конституцията! Вие ще ми говорите за конституцията! — Феърчайлд се зачерви като пуяк, което никак не му отиваше, а очите му така се наляха с кръв и се оцъклиха, че щяха да се изстрелят като от прашка. — Човек, който се надсмива над закона, убиец, подпалвач… Как смеете да се позовавате на свещената конституция на Съединените щати! — Той млъкна, може би защото ся даде сметка, че не е на висотата на драматичния си талант.
— Не ни е известно със сигурност, че Оукланд и Нюъл са убити, нито че Пийбоди е жертва на…
— Опитвате да се самоободрите — презрително го сряза Дийкин. После замислено се вгледа в губернатора.
— Или може би не възнамерявате да заключите довечера вратата на спалното си купе? — Тъй като Феърчайлд не побърза да се възползува от предоставената пауза, той продължи: — Освен, разбира се, ако не ви е известно със сигурност, че вие лично няма от какво да се страхувате. Губернаторът бе възмутен.
— Ще ми платите за този злостен намек, Дийкин!
— Чуйте само кой говори за злостни намеци — уморено изрече Дийкин. — Щял съм да платя. С какво? С главата си? Тя вече е заложена. Господи, каква красива картинка! Седите си тук, твърдо решени да ме предадете на правосъдието, като през цялото време ръцете на един от вас са оплескани с кръвта на четирима души. А може и да не са четирима, а осемдесет и четирима.
— Осемдесет и четирима! — опита се Феърчайлд да упражни остатъка от бързо изпаряващото се високомерие.
— Както сам се изразихте току-що, господин губернатор, не знаем със сигурност дали загубата на войнишките вагони е нещастен случай. — Дийкин се загледа в пространството, после отново фокусира погледа си върху губернатора: — Нито пък дали само един от вас осмината — защото макар да не са тук, не можем да изключим Банлън и Рафърти, а само госпожица Феърчайлд — е отговорен за убийствата. Може двама или трима от вас да работят в съдружие, а в такъв случай всички са еднакво виновни в очите на закона. Тук си казва думата моето образование по медицинско право. Макар да отказвате да му вярвате.
И Дийкин с преднамереност обърна гръб на компанията, подпря лакти на месинговия парапет до прозореца и се загледа в сгъстяващия се, натежал от снега здрач.
Шеста глава
Банлън бавно спря влака, застопори спирачката, прибра тежкия гаечен ключ, уморено избърса потта от челото си с не особено чист парцал и се обърна към подпрелия се от другата страна на кабината Рафърти. Войникът стоеше с полузатворени очи и се олюляваше от крайно изнурение.