Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 20

Пийбоди се постара да прикрие недоверието си.

— Значи сте миролюбив човек?

— Сега да. Навремето бях разузнавач в армията, бил съм се с индианците. Още много ги има наоколо. Но на човек му идва до гуша да убива.

— Кой човек? — Свещеникът може би си въобразяваше, че лицето му е непроницаемо като на играч на покер, но липсата на доверие в думите на събеседника му бе изписана по него недвусмислено. — Вие?

— Има и други начини за усмиряване на индианците, не само като ги дупчим с куршуми. Помолих господин губернатора да ме назначи за индиански посредник на тази територия. Разрешавам спорове между тях и белите хора, определям местата за резерватите, опитвам се да спра трафика на оръжие и уиски, грижа се за премахването на нежелателни случки по техните места. — Той се усмихна. — Което впрочем влиза и в задълженията на един маршал.

Работата върви мудно, но аз все пак напредвам полека-лека. Имам чувството, че пайутите вече ми имат доверие. Което ме подсеща за нещо. — Той се извърна към другата маса. — Господин полковник!

Клеърмонт повдигна въпросително едната си вежда.

Няма да е зле да спуснем завесите, сър. Навлизаме във враждебна територия и не е необходимо да привличаме излишно внимание.

— Вече? Е, вие знаете най-добре. Хенри! Чу ли? Предай и на сержант Белю да стори същото.

Пийбоди подръпна Пиърс за ръкава. Лицето му изразяваше зле прикрит страх.

— Враждебна територия ли казахте? Враждебни индианци?

— Да.

Безразличието на Пиърс само подсили страховете на свещеника.

— Но… вие току-що казахте, че ви имат доверие.

— Така е. Имат… на мен.

— А!

Не стана ясно какво означава това възклицание, пък и Пийбоди не си направи труда да разясни. Само преглътна неколкократно и потъна в мълчание.

* * *

Хенри им поднесе кафето в салона, докато О’Брайън ловко ги обслужи с коняк и различни ликьори от вграденото барче. Прозорците бяха плътно затворени и капакът на печката се беше нажежил до червено, така че температурата в помещението беше близо трийсет градуса по Целзий, но това явно не притесняваше никого. На границата на цивилизацията и дивотията резките контрасти между жегата и студа са неизбежна част от начина на живот и поради това всеки ги приема с флегматично безразличие. Зелените плюшени пердета плътно закриваха прозорците. Дийкин беше буден, с отворени очи, подпрян на лакът, в още по-неудобна поза отпреди, но тъй като и неудобството, подобно на жегата и студа, се приемат като неделима част от съществованието в този див край на света, той не получаваше и капка внимание от присъствуващите, като се изключи по някой друг раздразнен поглед от страна на Марика, но в никакъв случай съчувствие. След като компанията си побъбри за туй-онуй, доктор Молиньо остави чашата си на масата, стана, протегна се и като се потупваше дискретно по устата, учтиво се прозя.

Надявам се да ме извините — рече, — но утре ме очаква напрегнат ден и стар човек като мен има нужда да си отмори кокалите.