Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 18

— За ваше здраве, господа. Да ви призная, господин полковник, и през ум не ми е минавало, че армията пътува тъй комфортно. Нищо чудно, че данъците ни…

— Армията, господин маршал, не пътува комфортно — сряза го Клеърмонт. — Това е личният вагон на губернатор Феърчайлд. Зад гърба ви са двете спални купета, които обикновено се ползуват от него и съпругата му — в този случай губернаторът и племенницата му, а зад тях е личната му трапезария. Губернаторът любезно ни покани да пътуваме и да се храним в негова компания.

Пиърс отново вдигна чаша.

— В такъв случай — за ваше здраве, господин губернатор. — Той млъкна и погледна изпитателно Феърчайлд. Какво има? Виждате ми се тревожен.

Губернаторът наистина имаше леко тревожен вид. Беше по-блед от друг път, лицето му се бе изопнало, а устните му бяха плътно свити. Той се насили да се усмихне, изпразни чашата си и отново я напълни.

— Щатски дела, скъпи ми маршале, щатски дела — опита се да произнесе с лековат тон. — Животът на законодателните власти не е само приеми и балове.

— Убеден съм в това, господин губернатор — миролюбиво се съгласи Пиърс и веднага добави любопитно: — Защо сте тръгнали на това пътуване, сър? Все пак, като цивилен…

Намеси се О’Брайън.

— Губернаторът има най-големите военни пълномощия в този щат, Нейтън. Изключено е да не знаеш това.

Феърчайлд се обади властно:

— Някои важни дела изискват личното ми присъствие и намеса във Форт Хъмболт. — Той погледна Клеърмонт, който леко поклати глава. — Повече от това не мога да ви кажа, поне засега.

Пиърс кимна, сякаш любопитството му е било задоволено, и не зададе повече въпроси. В помещението се възцари малко неловко мълчание, нарушавано на два пъти от появата на Хенри — висок, неправдоподобно почти мъртвешки слаб стюард. Първия път им допълни чашите, втория — допълни с дърва горящата печка. Главата на Дийкин бе клюмнала на гърдите, очите му бяха притворени. Той или правеше опит да забрави заобикалящия го свят, или просто бе заспал, което би било същински подвиг за всеки овързан като салам мъж, принуден освен другото да се нагажда към произволното полюшкване и залитане на вагона. Влакът, навлязъл в относително равно поле, набираше скорост, което го караше да се клатушка доста силно от една страна на друга. Дори насядалите в удобните тапицирани кресла и канапета усещаха неудобството от това кандилкане.