Читать «Проходът на сломените сърца» онлайн - страница 2

В целия бар имаше един-единствен оазис на живот и човешко общуване. Близо до вратата край една от масите бяха насядали шестима. Тримата — на подпряна до стената скамейка с висока облегалка. Седналият в средата очевидно се радваше на уважението на останалите. Висок и сух, с плътен загар и дълбоки бръчки край очите, което говореше, че прекарва твърде много от времето си на слънчев пек, той носеше униформата на полковник от кавалерията на Съединените щати. На възраст бе около петдесетгодишен и — нещо необичайно за онези времена — беше гладко избръснат. Интелигентното лице с орлов нос бе увенчано от буйна, гъста, сресана назад прошарена коса. Изражението на лицето му в момента трудно би могло да се нарече ведро.

Погледът му беше впит в мъжа, седнал срещу него в другия край на масата — висок, с мощно телосложение, мрачен израз и тънки като конец черни мустачки. Беше облечен в черно — от главата до петите. Значката на гърдите му говореше, че е маршал. В момента казваше:

— Но вие сам разбирате, господин полковник, че при така създадените обстоятелства…

— Правилникът си е правилник — прекъсна го Клеърмонт. Гласът му, макар и почтителен, беше режещ и нетърпящ възражение — точно отражение на впечатлението, създавано от външния му вид. Военните дела са си военни, цивилните — цивилни. Съжалявам, господин маршал… ъъ… не ви знам името…

— Пиърс. Нейтън Пиърс.

— Да, разбира се. Извинете. Трябваше веднага да ви попитам. — Клеърмонт поклати глава със съжаление, но в гласа му нямаше и нотка от това чувство. — Нашият влак е изцяло военен. На борда му не се допускат граждански лица — освен със специално разрешение от Вашингтон.

— Но нима всички ние не работим за федералното правителство? — кротко попита Пиърс.

— Според военния устав — не.

— Ясно!

Но на маршала, както личеше от изражението на лицето му, нищо не му беше ясно. Той бавно и замислено обиколи с поглед останалите петима — никой от тях не носеше униформа. Пиърс се втренчи в дребния кльощав човечец със свещенически одежди, високо изпъкнало чело, опитващо се да догони отдръпващата се линия на косата, и израз на постоянна боязлива напрегнатост. Човечецът зашава смутено под проницателния поглед и изпъкналата му адамова ябълка заподскача нагоре-надолу, като че ли преглъщаше завинаги заседнала в гърлото буца.