Читать «Евгений Онегин (Роман в стихове)» онлайн - страница 3

летяха моите младини.

XIX

Къде сте вий, богини мили?

Дали сте още в оня храм?

Ако, уви, са ви сменили,

не са ви заменили, знам!

Ще чуя ли отново хора,

сред който нашта Трепсихора

се носи в полет лекокрил?

Или пред моя взор унил

ще грее сцената бездушно

и аз с досада през лорнет

ще гледам някакъв балет,

ще се прозявам равнодушно

и ще си спомням, свел чело,

това, което е било?

XX

Изпълва говор, глъчка жива

кресла, обвити в лек парфюм,

галерия нетърпелива.

Завесата се дръпва с шум.

Блестяща, с лекота въздушна,

на чародеец лък послушна,

стои в настъпил миг-покой

истомина сред нимфи рой;

с краче опряла пода, ето —

тя бавно другото върти,

и в миг — подскок — лети, лети

като глухарче над полето;

ту стан извие, ту замре,

ту — хоп, краче с краче допре.

XXI

Онегин влиза. Шум в салона;

а той, промъкнал се напред,

към ложите и към балкона

насочва двойния лорнет.

Огледа всичко, но ужасно

е недоволен: нищо свястно

сред непознатите жени.

С мъжете поздрав размени,

след туй разсеян поглед плъзна

към сцената, глава възви,

прозина се и промълви:

„Балетът вече ми омръзна,

за смяна време е дошло,

наситих се и на Дидло.“

XXII

Все още в драматични сцени

амури, дракони търчат.

А пън лакеи уморени,

завити в шубите си, спят;

в салона пляскат, тропат, викат,

освиркват, кашлят, смъркат, кихат;

не гасне още ни една —

ни вън, ни вътре — светлина;

със смъкнати юзди конете,

разтърсват сбруи и пръхтят,

покрай огньовете гълчат

колари, търкат си ръцете —

а вече нашият герой

лети, към къщи бърза той.

XXIII

Дали ще дам рисунък верен

на тихия му кабинет,

дордето моят франт модерен

е с преобличане зает?

Тук има всичко туй, което

ни праща Лондон през морето —

а пък от нас срещу това

откарва кожи, мас, дърва;

и всичко, дето прави-струва

Париж, на модата градът,

а на суетните вкусът

за нега и разкош купува;

Онегин, философът млад,

бе насъбирал от цял свят.

XXIV

На маса — вещи подредени

от фарфор, бронз и скъп метал,

лули със янтар украсени,

парфюм в шишенце от кристал,

пилички, гребени красиви

и прави ножички, и криви,

и трийсет четчици край тях,

и цял флакон със зъбен прах.

Русо (ще кажа мимоходом)

недоумявал как тъй Грим

е чистел нокти несмутим,

с нехаен вид и жест свободен.

Борец за правда, с волен нрав,

но в случая съвсем неправ.

XXV

За ноктите намира време

и някой деловит човек:

нима за навици ще вземе

да води спор със своя век?

Като Чадаев — и Евгений,

добил привички несъмнени,

във облеклото бе педант,

и, както споменах, бе франт.

Три часа — днес, тъй както вчера,

пред огледалото стоя

и ето го — със лекота

върви, подобен на Венера,

облякла се за маскарад

в премяната на момък млад.

XXVI

На тоалет последна моди

спрял погледа си в този час,

описал бих го за угода

на учения свят у нас.

Това е твърде смело впрочем,

ако реша да бъда точен,

ще трябват чужди думи пак:

жилетка, панталони, фрак;

а чувствам се пред вас виновен,

че и без туй съм украсил

с чуждици бедния си стил,

макар че в речника тълковен

надниквах нявга с интерес —

но не така постъпвам днес.

XXVII

Но да се върнем на сюжета,

да тръгваме и ний на бал,

към който вече със карета

Онегин сам е полетял.

Надлъж край къщите стъмени

стоят каляски подредени.