Читать «Домът на скитащите» онлайн - страница 184

Странното време

Стояха пред лехата с градински теменуги и се държаха за ръце. Беше много тъмно. Съвсем като през онази нощ, в която започнаха приключенията им. Терасата едва се белееше, светеха петънцата на теменугите и когато влакът отмина, чу се жуженето на пчелата в лехата. Съвсем като през онази нощ.

Пчелата пожужа и замлъкна — заспа. Отнякъде се чуваха неясни звуци. Нито гласове, нито скимтене. А ръката на Машка беше топла и грапава както винаги.

В другата й ръка беше гребенът. „Ама как така? — помисли си Сьовка. — Ние какво, през всичките тези дни така ли сме си стоели пред лехата и Машка е държала гребена?“ В този момент тя хвърли гребена, доближи лицето си и целуна Сьовка. И той я целуна и известно време двамата стояха неподвижно, буза до буза, и беше много странно и чудесно. Тя първа се отдръпна и прошепна:

— Колко ли време е минало?

— Не мога да разбера — прошепна Сьовка.

Отлепи подметките си от земята, приближи се до терасата и се покатери върху перваза. Носът му се притисна до прашното стъкло. Вътре вече беше съвсем тъмно, дълго присвива очи и въртя глава, докато успя да види светлия правоъгълник на отворената книга. Майка му спеше спокойно и… Сьовка затаи дъх. Книгата се размърда, затвори се и изчезна. Изскърца старото походно легло — майка му се обръщаше на една страна.

Съвсем като през онази нощ. Няколко секунди преди те да се докоснат до бялата мъгла, майка му се събуди и остави книгата, като си мислеше за него, за Сьовка… И още — гребенът.

Той скочи на земята.

— Според мен все още е днес.

— И според мен също…

Потърсиха гребена в тревата и тръгнаха на известно разстояние един от друг.

Ето я старата ела… Охо, колко голям е станал мравунякът! Я виж ти, гергини! В тъмнината изглеждаха кадифеночерни. Но днес все още ги нямаше. Имаше само градински теменуги и тютюнче. А сега — гергини. И ароматите са други — в градината миришеше не на ранно, а вече на късно лято. Обилната лятна роса ги пръскаше по коленете.

Значи бяха минали много дни. Може би няколко седмици. Машка и Сьовка не знаеха колко, защото бяха там, като си оставаха тук. Сега вече помнеха как процъфтяваше тютюнчето и напълваха гергините, а днес през деня Сьовка налетя върху оградата и изкриви рамката на велосипеда си. В онова „днес“ велосипедът беше здрав.

Някой бе довел тукашните Машка и Сьовка на среща с оттатъшните, на същото място, откъдето бяха тръгнали. Погрижил се бе да вземат и гребена. Като разбраха това, изведнъж зверски им се доспа. Сякаш изведнъж ги удариха с възглавниците по главите. Идеше им да легнат направо върху мократа от росата трева. Сьовка беше сигурен, че на връщане съвсем ще заспи, но вървеше, защото винаги вечер изпращаше Машка до в къщи.