Читать «Домът на скитащите» онлайн - страница 12

Появява се учителя

Това се случи две седмици след събитията в Тугарино. Центърът отдавна вече бе разгърнал работата си — наливаше във флакончета оскъдното ручейче на информацията, което изтичаше от Тугарино. Пришълците-резиденти не се проявяваха по никакъв начин и колективът се измъчваше от безделие. В Центъра бе неспокойно и напрегнато. В девет нула нула полковник Ганин, комендантът на Центъра, както обикновено направи обход на помещенията. Като огледа кухнята и гаражите, той се изкачи по „черното“ служебно стълбище на втория етаж, надникна в безжизнено чистите празни стаи на лазарета, при свързочниците, в шифровалното, в лабораториите и по официалната мраморна стълба слезе в хола. Тук освен дежурния офицер видя и Дмитрий Алексеевич Благоволин — съветника на началника на Центъра Зернов. Съветникът изглеждаше крайно несолидно: риза-хулиганка, около врата му преметната хавлиена кърпа, джоба на тесните му джинси издут от сапунера. Всичко идваше оттам, че общежитието се намираше в лявата половина на етажа, а банята — в дясната. Но да стърчи в такъв вид насред вестибюла и да дава лош пример на строевия състав не беше редно. А Дмитрий Алексеевич именно стърчеше и тъжно гледаше към улицата. Докато размишляваше дали да му направи деликатна забележка, или да се въздържи, полковникът се приближи и също погледна към уличката, макар че нямаше нищо за гледане. Млада майка буташе количка. Пред входа на отсрещната къща между каменните лъвове седяха грохналите баби и като вкаменени се пулеха към „посолството“. Поклащайки пазарска чанта, вървеше възрастен мъж с големи бели мустаци и сламена шапка. „Сигурно е бивш учител“ — помисли си Ганин и точно се канеше да го каже на Благоволин, когато мустакатият човек се подхлъзна на една портокалова коричка и падна. Ганин жалостиво изохка. А Благоволин, като тракаше със сапунерата, скочи към вратата, с удар отмести резето и изскочи на улицата. Бабките една след друга отвориха усти.

— Назад! — извика полковникът; налице беше грубо нарушение на устава, но Благоволин вече вдигаше мустакатия. Тогава и Ганин изскочи през вратата и хвана непокорника за ръкава на хулиганката. Благоволин пусна „учителя“, вдигна сапунерата си, която се търкаляше на асфалта, и веднага се върна в къщата, а „учителят“ закуцука по пътя си.

Всичко стана за не повече от десет секунди. Но независимо от това полковникът направи строга забележка на дежурния офицер — за невнимание. И след час, когато дойде началникът на Центъра, му доложи за произшествието.

Зернов внимателно изслуша коменданта. Помисли. Доближи върховете на пръстите си и каза:

— И така, Дмитрий Алексеевич го вдигна, като го хвана под мишниците. Този… Учителят нищо ли не предаде на Благоволин?…

— Тъй вярно — рече Ганин. — Наблюдавахме аз и двамата дежурни — във входа и зад портичката.

— Е, тогава да забравим за произшествието.

— Разрешете да доложа, според инструкцията съм задължен да отстраня другаря Благоволин. Точка шеста, контакт с външни лица.

— Забравете, Иван Павлович. Съприкосновенията тепърва ни предстоят.