Читать «Главата на професор Доуел» онлайн - страница 89

Неговата реч беше няколко пъти прекъсвана от аплодисменти. Стотици дами насочваха към него бинокли и лорнети. Биноклите и моноклите на мъжете се устремяваха с не по-малък интерес към главата на Брике, която се усмихваше принудено.

По знак на професор Керн болногледачката отвори крана, пусна въздушната струя и главата на Брике получи възможност да говори.

— Как се чувствувате? — запита я едно старче учен.

— Благодаря, добре.

Гласът на Брике беше глух и дрезгав, силно пуснатата струя въздух издаваше свирене, звукът беше почти лишен от модулация, но при все това говоренето на главата произведе необикновено впечатление. Такава буря от аплодисменти не всякога са могли да слушат и световни артисти. Но Брике, която някога се опиваше от лаврите на своите излизания в малките кръчмички, този път само отпусна уморено клепки.

Вълнението на Лоран растеше. Започваше да я разтърсва нервна треска и тя здраво стисна зъби, за да не почнат да тракат. „Време е“ — казваше няколко пъти тя на себе си, но всеки път не й достигаше решителност. Обстановката я подтискаше. След всеки пропуснат момент тя се стараеше да се успокои с мисълта, че колкото по-високо бъде издигнат професор Керн, толкова по-ниско ще бъде неговото падение.

Започнаха речите. На катедрата се качи побеляло старче, един от най-крупните учени.

Със слаб, креслив глас той говореше за гениалното откритие на професор Керн, за всемогъществото на науката, за победата над смъртта, за щастието да общуваме с такива умове, които даряват на света най-великите научни достижения.

И в този момент, когато Лоран най-малко очакваше това, някакъв вихър на дълго сдържан гняв и ненавист я подхвана и отнесе. Тя вече не се владееше.

Тя скочи на катедрата и едва не събори слисаното старче, почти го смъкна, зае мястото му и със смъртно бледо лице и трескаво горящи очи на фурия, която преследва убиец, със задъхващ се глас започна своята пламенна, объркана реч.

Цялата зала се люшна при нейното появяване.

В първия миг професор Керн се смути и направи неволно движение към Лоран, за да я удържи. После се обърна бързо към Джон и му пошепна няколко думи на ухото.

В общото забъркване никой не обърна внимание на това.

— Не му вярвайте! — крещеше Лоран, сочейки Керн. — Той е крадец и убиец! Той окраде труда на професор Доуел! Той уби Доуел! Той и сега работи с неговата глава. Той го мъчи и с изтезания го принуждава да продължава научните опити, а после ги издава като свои открития… Сам Доуел ми казваше, че Керн го е отровил…

Смущението в публиката преминаваше в паника. Много хора скочиха от местата си. Даже някои кореспонденти изпуснаха моливите и застинаха в слисани пози. Само операторът въртеше усилено ръчката на апарата, радвайки се на неочаквания трик, който осигуряваше на лентата успеха на сензацията.

Професор Керн се овладя напълно. Той стоеше спокойно със съжалителна усмивка на лицето. Като дочака момента, когато нервна спазма задави гърлото на Лоран, той се възползува от настъпилата пауза, обърна се към стоящите до вратата контрольори на аудиторията и им каза властно: