Читать «Главата на професор Доуел» онлайн - страница 87

— Какво искате? — тихо запита Доуел.

— Да разваля триумфа му! — горещо отговори Лоран. — Да се явя на заседанието на научното дружество и всенародно да хвърля в лицето на Керн обвинението, че той е убиец, престъпник, крадец…

Мадам Лоран беше разтревожена не на шега. Едва сега тя разбра колко силно бяха разклатени нервите на дъщеря й. За пръв път майката виждаше своята кротка, сдържана дъщеря в такова възбудено състояние. Мадам Лоран се опитваше да я успокои, но девойката като че ли не забелязваше нищо наоколо си. Тя цялата гореше от негодувание и жажда за отмъщение. Ларе и Шауб я гледаха с учудване. Със своята разпаленост и неукротим гняв тя ги надмина. Майката на Лоран погледна умоляващо Артур Доуел. Той улови този поглед и каза:

— Вашата постъпка, мадмоазел Лоран, от каквито и благородни чувства да се диктува, е безразсъдно…

Но Лоран го прекъсна:

— Има безразсъдство, което струва колкото мъдрост. Не мислете, че искам да изляза в ролята на героиня-изобличителка. Аз просто не мога да постъпя иначе. Това иска моето нравствено чувство.

— Но какво ще постигнете? Та вие можете да кажете всичко това на съдебния следовател, нали?

— Не, аз искам Керн да бъде посрамен публично! Керн си създава слава върху нещастието на другите, върху престъпления и убийства! Утре той иска да пожъне лаврите на славата. И той трябва да пожъне слава, каквато е заслужил.

— Аз съм против тази постъпка, мадмоазел Лоран — каза Артур Доуел, защото се страхуваше, че излизането на Лоран може силно да разтърси нервната й система.

— Много съжалявам — отговори тя. — Но аз няма да се откажа от тази постъпка, ако ще целият свят да е против мене. Вие още не ме познавате!

Артур Доуел се усмихна. Тази младежка разпаленост му харесваше, а самата Мари, с почервенелите бузи, още повече.

— Но това ще бъде необмислена крачка — започна той отново. — Вие се подхвърляте на голям риск…

— Ние ще я защищаваме! — възкликна Ларе, дигайки ръка с такъв вид, като че ли държи шпага, готова за удар.

— Да, ще ви защищаваме — гръмогласно подкрепи другаря си Шауб, разтърсвайки юмрук във въздуха.

Виждайки тази поддръжка, Мари Лоран погледна с упрек Артур.

— В такъв случай аз също ще ви съпровождам — каза той. В очите на Лоран блесна радост, но веднага тя се намръщи.

— Вие не бива… Още не сте здрав.

— А аз все пак ще дойда.

— Но…

— И няма да се откажа от тази мисъл, ако ще целият свят да е против мене! Вие още не ме познавате — усмихвайки се, повтори той нейните думи.

ПРОВАЛЕНИЯТ ТРИУМФ

В деня на демонстрацията Керн прегледа внимателно главата на Брике.

— Ето какво — каза й той, като свърши прегледа. — Днес в осем часа вечерта ще ви отнесат на едно многолюдно събрание Там ще стане нужда да говорите. Отговаряйте кратко на въпросите, които ще ви се задават. Не бърборете излишно. Разбрахте ли?

Керн отвори въздушния кран и Брике прошипя: