Читать «Главата на професор Доуел» онлайн - страница 90

— Отведете я! Нима не виждате, че е в припадък на безумие?

Контрольорите се спуснаха към Лоран. Но преди да успеят да се промъкнат до нея през тълпата, Ларе, Шауб и Доуел притичаха към нея и я изведоха в коридора. Керн изпрати цялата група с подозрителен поглед.

В коридора полицаите се опитваха да задържат Лоран, но младите хора успяха да я изведат на улицата и да я качат в автомобила. Те избягаха.

Когато вълнението поулегна, професор Керн се качи на катедрата и се извини пред събранието „за печалния инцидент“.

— Лоран е нервна и истерична девойка. Тя не понесе силните преживявания, които трябваше да изпитва, прекарвайки ден подир ден в обществото на изкуствено съживената от мен глава на Брике. Психиката на Лоран не издържа. Тя се побърка…

Тази реч беше изслушана при тежка тишина в залата.

Раздадоха се няколко ръкопляскания, но те бяха заглушени от шъткане. Като че повеят на смъртта мина над залата. И стотици очи гледаха вече главата на Брике с ужас и жалост, като на пришелец от гроба… Настроението на събралите се беше развалено безнадеждно. Мнозина от публиката си отидоха, без да дочакат края. Набързо прочетоха предварително приготвените речи, приветствени телеграми, актове за избирането на професор Керн за почетен член и доктор на различни институти и академии на науки и събранието беше закрито.

Зад гърба на професор Керн се появи негърът и като му кимна незабелязано, почна да приготвя за обратно пътуване главата на Брике, изведнаж увехнала, изморена и изплашена.

Останал сам в закрития автомобил, професор Керн даде воля на злобата си. Той свиваше юмруци, скърцаше със зъби и така ругаеше, че шофьорът няколко пъти намаляваше хода на автомобила и през слуховата тръба питаше:

— Ало?

ПОСЛЕДНО СВИЖДАНЕ

Сутринта на другия ден след злополучното излизане на професор Керн в научното дружество Артур Доуел се яви при началника на полицията, представи се и заяви, че моли да се направи обиск в квартирата на Керн.

— Обискът в квартирата на професор Керн вече беше направен миналата нощ — сухо отговори началникът на полицията. — Този обиск не даде никакви резултати. Заявлението на мадмоазел Лоран, както следваше да се очаква, се оказа плод на нейното разстроено въображение. Нима не четохте това в сутрешните вестници?

— Защо така леко предположихте, че заявлението от мадмоазел Лоран е плод на разстроено въображение?

— Защото, сами съдете — отговори началникът на полицията, — това е съвършено немислимо нещо, а и опитът потвърди…

— Вие разпитвахте ли главата на мадмоазел Брике?

— Не, не разпитвахме никакви глави — отговори началникът на полицията.

— Напразно! Тя също би могла да потвърди, че е видяла главата на моя баща. Тя лично ми съобщи за това. Аз настоявам за повторен обиск.

— Нямам за това никакви основания — рязко отговори началникът на полицията.

„Нима е подкупен от Керн?“ — помисли Артур.