Читать «Главата на професор Доуел» онлайн - страница 2

Няма да разказвам съдържанието на този роман. Той е включен в нашия двутомник, но заслужава да се отбележи следният факт: тази първа крупна научно-фантастична книга на Беляев съдържа в себе си крупно научно предвиждане. Да не забравяме, че увлекателната и разтърсваща въображението история за съживяването на човешки глави се печата през 1926 г., а първите опити за съживяване на органи, отделени от тялото, започват да се правят в Ленинградския медицински институт две години по-късно, през 1928 г. Отбелязвам този факт, тъй като той е показателен за творчеството на писателя. Всички или почти всички негови произведения са свързани с мащабни научни предвиждания в сферата на медицината, биологията, техниката и физиката. Всички или почти в всички се разработват художествено проблеми, които ще бъдат обект на науката и техниката за десетки години напред.

Обърнете внимание колко широки и разностранни са интересите на писателя. В повече от петдесетте заглавия, излезли изпод перото на Беляев в „Около света“ и „Световен следотърсач“, рядко ще откриете тематично еднакви, приличащи си творби. С научна осведоменост и респектираща ерудиция писателят чертае релефа на бъдещите постижения на науката в десетки различни области, като започнем от медицината („Главата на професор Доуел“, „Човекът-амфибия“, „Ариел“, „Човекът, намерил лицето си“, „Човекът, изгубил лицето си“, поредицата фантастични разкази за изобретенията на професор Вагнер и ред други), минем през междупланетните полети („Скок в неизвестното“), изкуствените спътници („Звездата КЕЦ“), пътешествията по въздушните реки („Въздушният кораб“), през радиотехниката („Владетелят на света“) и подводното телевизионно предаване („Чудесното око“) и достигнем до смелите проекти за използуването на скритите богатства на морето и въздушния океан („Подводни земевладелци“ и „Продавачът на въздух“).

Не претендирам за изчерпателност, това е само малка част от заглавията на Беляев, искам само да изтъкна колко многопосочна с проблематиката, третирана от писателя, колко разнообразни са творческите му търсения. При туй заслужава да се подчертае: книгите на Беляев не са просто увлекателно фантастично четиво (макар и само по себе си това да е качество в очите на любопитния читател!), а научно-фантастични произведения, в които елементът научност не е подценен за сметка на смайващата сензационност. В предговора си към „Скок в неизвестното“ големият руски учен Циолковски изрича думи, които могат да бъдат отнесени към ред творби на писателя: всички известни ми разкази, оригинални и преводни за темата на междупланетните съобщения, романът на А. Р. Беляев ми се струва най-съдържателен и научен.

Тук му е мястото може би да споменем,че критиката не винаги е отдавала дължимото на писателя, че наред със справедливите бележки той е трябвало да изслушва и много несправедливи, че е била атакувана както научността, така и художествеността на неговите творби. Но, така или иначе, книгите на Беляев са намирали и намират бързо своя читател — двадесет, четирдесет, петдесет години подред… Да напомним, че първото крупно заглавие на Беляев „Главата на професор Доуел“ излиза през 1926 г., последният му роман „Ариел“ — през 1941 г., година преди смъртта на писателя (той умира през януари 1942 г.). Всъщност последната отпечатана приживе творба на Александър Романович, разказът „Анатомичният годеник“ излиза през 1941 г. в списание Ленинград, сякаш за да докаже неизменната, продължила до самия му край привързаност на автора към журналните публикации. А привързаността, както се казва, е взаимна. Трябва ли да изтъкваме как са се търсили броевете, в които са били отпечатвани повест или роман на Беляев! Известен е например фактът, че на въпроса на редакцията на „Всемирный следопыт“, зададен през юбилейната петдесетгодишнина на списанието: „Кои произведения от напечатаните през годината са им харесали май-много?“, читателите са отговорили единодушно: Човекът-амфибия.