Читать «Главата на професор Доуел» онлайн - страница 5

И до днес най-хубавите измежду книгите на Беляев въздействуват върху младия (пък и не само върху младия!) читател, приобщават го към проблемите на науката, тревожат фантазията и търсаческия му дух, възпитават у него хуманизъм. А това е най-доброто доказателство, че творбите му не са остарели, че въпреки бурния подем на научната фантастика в съветската и в световната литература Беляев, един от основателите и забележителните представители на научната фантастика в съветската страна, издържа високата конкуренция на писателите-фантасти от края на нашия век, че той е жив глас, а не спомен в литературата.

Наташа Манолова

ПЪРВА СРЕЩА

— Моля, седнете.

Мари Лоран се отпусна в дълбокото кожено кресло.

Докато професор Керн разпечатваше плика и четеше писмото, тя бегло разгледа кабинета.

Каква мрачна стая! Но да се занимава човек тука, е добре: нищо не отвлича вниманието. Лампата със затворен абажур осветява само бюрото, отрупано с книги, ръкописи, коректури. Окото едвам различава тежката мебел от черен дъб. Тъмни тапети, тъмни завеси. В полумрака проблясват само златните букви на подвързиите на книгите в масивните шкафове. Дългото махало на старинния стенен часовник се движи равномерно и плавно.

Като пренесе погледа си върху Керн, Лоран неволно се усмихна: професорът съответствуваше изцяло на стила на кабинета. Сякаш издялана от дъб, тежката, мрачна фигура на Керн изглеждаше като част от мебелировката. Големите очила с костенуркова рамка напомняха два часовникови циферблата. Като махала се движеха сивопепелявите му очи, преминавайки по редовете на писмото. Правоъгълният нос, правият разрез на очите, устата и квадратната, издадена напред брада придаваха на лицето вид на стилизирана декоративна маска, изваяна от скулптор-кубист. „За украса на камина е такава маска“ — помисли Лоран.

— Колегата Сабатие ми говори вече за вас. Да, нужна ми е помощница. Вие сте медичка? Отлично. Четиридесет франка на ден. Плащане всяка седмица. Закуска, обяд. Но аз поставям едно условие…

Като побарабани със сухите си пръсти по масата, професор Керн зададе неочакван въпрос:

— Умеете ли да мълчите? Всички жени са бъбриви. Вие сте жена — това е лошо. Красива сте — това е още по-лошо.

— Но какво отношение…

— Най-близко. Красивата жена е двойно жена. Значи двойно притежава и женските недостатъци. Вие може би имате мъж, приятел, годеник. И тогава всичките тайни по дяволите.

— Но…

— Никакви „но“! Вие трябва да бъдете няма като риба. Трябва да мълчите за всичко, каквото видите и чуете тука. Приемате ли условието? Длъжен съм да ви предупредя: неизпълнението ще повлече подире си крайно неприятни за вас последствия. Крайно неприятни.

Лоран беше смутена и заинтригувана…

— Съгласна съм, ако във всичко това няма…

— Престъпление, искате да кажете? Можете да бъдете напълно спокойна. Не ви заплашва никаква отговорност… Нервите ви в ред ли са?