Читать «През светлата страна» онлайн - страница 3

— Никакви особени планове нямам — отговорих му аз. — Защо?

Той ме погледна:

— Колко тежиш, Питър?

Казах му, че тежа шейсет и пет килограма.

— Толкова много! — възкликна той. — Е, във всеки случай по тебе поне няма тлъстини. Как понасяш жегата?

— Знаеш как. Венера не приличаше на хладилник.

— Не, искам да кажа, истинската жега.

Тогава започнах да се досещам.

— Замислил си експедиция.

— Позна. При това необикновена. — И ми се ухили. — Може и да бъде опасна.

— Каква експедиция?

— Светлата страна на Меркурий — отвърна Майора.

Аз подсвирнах изумено.

— По време на афелий?

Майора отметна глава назад.

— Защо пък точно тогава? Какво ще се постигне в такова време? Шест хиляди и петстотин километра убийствена жега само за да може някой тъпак да се възползува от събраните данни и да ни вземе славата, като прекоси Светлата страна четирийсет дни по-късно, по време на перихелий, така ли? Не, много благодаря! Искам работата да бъде свършена без всякакви глупости. — И Майора развълнувано се наведе към мене. — Искам да направим експедицията по време на перихелий и да прекосим Светлата страна по повърхността. Успее ли човек да го постигне, значи е покорил Меркурий. А дотогава Меркурий ще си остане непокорен. Искам да го направя, но имам нужда от помощ.

Мислил си го бях хиляди пъти, но не ми достигаше смелост да си го представя. Никой не се осмеляваше да си го представи след изчезването на Уайът и Карпентър. Меркурий се завърта около оста си, като същевременно обикаля около Слънцето, а това означава, че Светлата страна е винаги обърната към Слънцето. При това положение в перихелий тя е най-горещото място в Слънчевата система — надминава я единствено повърхността на самото Слънце.

Такова пътуване би било ад. Единици бяха узнали точно какъв ад, но не се бяха завърнали, за да разкажат на останалите. Но какъвто и ад да беше, мислех, че някой ден някой човек щеше да прекоси Светлата страна.

И исках да бъда заедно с него.

Ясно беше, че отправна точка трябваше да е Сумрачната лаборатория близо до северния полюс на Меркурий. Условията там не са кой знае какви: площадка за кацане на ракети, лабораторни и жилищни помещения дълбоко под повърхността за екипа на Сандърсън и кулата, в която се намира соларният телескоп, построен от Сандърсън преди десет години.

Естествено Сумрачната лаборатория не се интересуваше особено от Светлата страна — Сандърсън се занимаваше със Слънцето и се беше спрял на Меркурий като най-близкото дотам парче скала, на което да бъде обсерваторията му. При това беше избрал добро местоположение. Температурата на Светлата страна при перихелий стига до плюс 410 градуса, а на Тъмната страна е почти неизменна константа — минус 210 градуса. И в двата случая не би било възможно оцеляването на екип от хора, дори ако се построят трайни съоръжения. Но при колебанията на Меркурий между Светлата и Тъмната страна се образува сумрачна зона с температура, доближаваща се до температурите, при които оцеляването става възможно.