Читать «През светлата страна» онлайн - страница 2

— Искате да знаете защо се провалихме, така ли? — попита Клани.

— Не само че искаме да го знаем, трябва да го знаем.

— Много е просто. Провалихме се, защото това не е възможно. Не можахме да го направим и вие също няма да можете. Нито едно човешко същество никога няма да успее да прекоси Светлата страна и да оцелее, дори ако опитите продължават векове наред.

— Глупости — прекъсна го Барън. — Ние ще успеем.

Клани сви рамене.

— Бях там. Зная какво говоря. Обвиняват и екипировката, и хората. Вярно, и в двете неща имаше недомислия, но ние просто не знаехме срещу какво се изправяме. Съсипа ни самата планета, планетата и Слънцето. Ако тръгнете, и вас ще съсипят.

— Никога — каза Барън.

— Изслушай ме.

И Питър Клани започна разказа си.

Откакто се помня, винаги ме е привличала Светлата страна. Трябва да съм бил десетина годишен, когато Уайът и Карпентър направиха последния опит. Мисля, че беше през 2082 година. Следях съобщенията за тях като триизмерен приключенски филм и сърцето ми щеше да се пръсне от мъка, когато двамата изчезнаха.

Сега знаем, че те са били безумци, че са тръгнали без подходяща екипировка, всъщност без да знаят каквото и да е за условията на терена, без всякакви карти — а така не можеш измина и двеста километра. Но на времето не го знаех и ми се видя страшна трагедия. След това започнах да следя проучванията на Сандърсън, който работеше на сляпо там при лабораторна обстановка и тогава се заразих окончателно, до смърт, от мисълта за Светлата страна.

Идеята за прекосяването й обаче дадох не аз, а Микута. Случайно да си се срещал с Том Микута? Не ми се вярва. Не, не беше японец. Беше от американо-полски произход. Имаше чин майор в Междупланетната служба и дълги години бе работил там, след което продължи да се нарича майор, макар че прекрати договора си с тях.

Още като военен кацал на Марс заедно с Армстронг, направили голяма част от първите карти и извършили проучвания за бъдещите колонисти. Най-напред се срещнах с него на Венера, пет години предприемахме заедно едни от най-тежките експедиции от времето на Мато Гросо. След това Том направи опит да проникне в кратера Вулкан, с което проби път на Балмър, който успя да го направи след няколко години.

Винаги бях харесвал Майора. Беше едър, тих и хладнокръвен, от ония хора, които винаги предвиждат нещата повече от другите и винаги знаят как да се справят с трудното положение. В тази игра участвуват прекалено много хора, които са само нерви и разчитат на късмета си, а не могат да разсъждават. Майора умееше и двете неща. При това излъчваше такова обаяние, че беше способен да тръгне с група диваци и да ги накара да работят като добре смазана машина в продължение на хиляди километри венерианска джунгла. Обичах го и му имах доверие.

Свърза се с мене в Ню Йорк и отначало се държеше съвсем нормално. Прекарахме вечерта тук, в „Червения лъв“, и си припомняхме старите времена. Разправи ми историята с Вулкан, каза, че е бил при Сандърсън в лабораторията му на Меркурий, че винаги предпочита нещо опасно пред това, да тъпче все на едно място, и чак накрая поиска да разбере с какво съм се занимавал от Венера насам и какви са плановете ми.