Читать «През светлата страна» онлайн - страница 15

— Не зная. Май че съм си счупил крак. Горещо е…

Последва дълга пауза, а след това Макайвърс каза:

— Струва ми се, че охлаждането е излязло от строя.

Майора ме стрелна с очи, после се обърна към Стоун.

— Бързо донеси един кабел от втората платформа. Ако не го измъкнем оттам, жив ще се опече. Питър, ще ме спуснеш долу. Ще използуваш скрипеца на влекача.

Спуснах го долу, но той остана там само няколко минути. Когато го изтеглих обратно, лицето му имаше сурово изражение.

— Още е жив — запъхтяно изрече той. — Но няма да е задълго.

Поколеба се само миг, след което рече:

— Ще трябва да направим опит да го измъкнем.

— Не ми харесва този скат — казах аз. — Откакто излязох навън, на два пъти се разклати. Защо да не се дръпнем назад и да му спуснем кабела?

— Няма да стане. Всъдеходът му е смачкан, а той е вътре. Ще ни трябват фенерчета, а един от вас ще дойде да ми помага. — Майора ме погледна, след което продължително изгледа Стоун. — Питър, по-добре е да дойдеш ти.

— Чакай! — обади се Стоун. Лицето му беше много бледо. — Нека аз сляза с тебе.

— Питър е по-лек.

— И аз не съм много тежък. Нека аз да дойда!

— Добре, щом искаш.

И Майора му хвърли едно фенерче.

— А ти, Питър, провери дали добре е вързан кабелът и ни спускай бавно. Ако забележиш някаква опасност, каквато и да е, оставяй всичко и тръгвай на заден ход. Ясно ли е? Целият скат може да се срути.

Кимнах в знак на съгласие и им пожелах успех.

Прехвърлиха се през ръба на пропастта. Размотавах кабела постепенно, докато стигна петдесет метра и се отпусна.

— Какво е положението? — извиках аз.

— Лошо — отговори Майора. — Ще трябва да се оправяме бързо. Цялата пукнатина може да се размести всеки миг. Отпусни още малко от кабела.

Минаха минути, през които не се чу нито звук. Опитах се да се успокоя, но не успях. После усетих, че земята под краката ми се разклаща и влекачът се люшна на една страна.

Майора извика:

— Започна се, Питър! Давай назад!

Веднага поех на заден ход, преместих лостовете в обратна посока и влекачът се отмести от издатината. Кабелът се скъса и се нави на спирала като пружина на часовник. Сега всичко под мене се тресеше неудържимо, нагоре се вдигаха огромни сиви облаци от пепел. После се чу рев, пластовете се разместиха и площадката се плъзна встрани. За миг остана неподвижна, преди да се сгромоляса в пропастта, като срути и страничната стена, която падна с чудовищен тътен. Спрях влекача. Отдолу бълваха валма прах и пламъци.

Загинаха всички, и тримата — Макайвърс, Майора и Джак Стоун. Бяха погребани под хиляди тонове скала, цинк и разтопено олово. Не съществуваше възможност някой някога да намери костите им.

Питър Клани се облегна, допи чашата си и прокара ръка по обезобразеното си лице, след което погледна Барън.

Барън беше стиснал страничната облегалка на креслото, но постепенно пръстите му се отпуснаха.

— Но ти си се върнал! — каза той.

Клани кимна.

— Вярно, върнах се. Останаха ми влекачът и платформите. Пътувах седем дни назад под жълтото Слънце. Имах много време за мислене.

— Взели сте неподходящ човек — каза Барън. — Там ви е била грешката. Ако не е бил той, щели сте да успеете.