Читать «Един толкова сантиментален човек ((Писма до Мариана))» онлайн - страница 5

Той ръкомахаше възбудено, сякаш повече разказваше с ръцете си.

— Има организатор, но всичко зависи от мен, аз съм режисьорът. Мога да направя невиждани неща, но толкова е лимитът, не отпускат повече.

— По дяволите пролетта!

Той мигом застина и ме изгледа с изумление:

— Искате да кажете, че трябва да прехвърля енергията към вашия…?

— По дяволите пролетта! — повторих. — Имало е милиони пролети, милиарди, а това не може да се повтори, не може!

Той разглеждаше разсеяно украсата по стените — мартениците, хартиените цветя и бездарно нарисуваните щъркели.

— Нямам право. — каза Режисьорът. — Пролетта е надеждата, че всичко пак ще се повтори. Разбирате ли — всичко трябва пак да се повтори, иначе…

Последните думи той каза особено, като прокоба, но аз бях неумолим. Не знам дали ще ме оправдаеш, дали ще простиш този висш егоизъм, но това беше единствената възможност да те спася за себе си, а съвестта ми е свидетел, че никога нищо не съм искал повече.

— Добре. — каза накрая Режисьора. — Цената е висока, може би точно затова… Щом на тази цена сте готов, може би наистина си заслужава… Да започваме, хайде! — той плесна с длани. — Всички по местата си. Осветление? Звук?… Къде пак е изчезнал този холоскопист!

Той сякаш наистина ръководеше някакъв невидим екип и после сякаш наистина започна неговият спектакъл (или може би нашият?!), защото всичко потъна в някакво сияние с цвят охра, и те двамата (извинявай, ние двамата) внезапно се раздвижиха. Момчето запали цигара, но веднага я скри в шепата си и до края пушеше тайно. После каза, че любовта е особено състояние на душата, а тя: значи трябва душа. А душата е нещо толкова мъничко, допълни тя, че непременно ще го изтървеш през всичките тези години. Той разпалено заговори за любов, дори изрецитира няколко стиха, а тя: такива като теб скитат, дишат, пият, танцуват, пишат книги, значи все ще се случи да паднат, а паднеш ли, това мъничкото ще се изтърколи, ще се скрие между нещата наоколо, ще потъне някъде — върви, че го търси. Той се опита да я убеди, че я обича почти истерично и ако не днес, след десет години, след двайсет, все едно, някой ден, непременно някога…

— Някога ли? — тя не гледаше към него, гледаше навън. — Някога — може би.

— Стоп! — креснах. — Спрете!

Прожекторите угаснаха, охрата се стопи и тогава видях, че отвън на улицата, направо под дъжда и без чадър, стои любовта и чака на спирката автобуса, за да си замине.

Ето това се случи тази сутрин. В началото реших да не ти разказвам историята с Режисьора, защото може би ще се натъжиш; после обаче се сетих, че сигурно сега се разхождаш сама в някой от софийските паркове и се питаш защо ли тази година пролетта на идва. Ето затова не идва.

Режисьорът рече: пролетта е надеждата, че всичко пак ще се повтори. А аз не го разбирам — всичко се повтаря и всичко е неповторимо.

Ти проумяваш ли го?

Лека нощ.

3

25 март

Привет!

Днес по християнския календар е Благовещение. На днешния ден от небето се спуснал архангелът Гавраил, за да извести, че Мариам, жената на Йосиф, е непразна. „Ангелът влезе при нея и рече: Радвай се, благодатна! Благословена си ти между жените!“