Читать «Задната врата на съдбата» онлайн - страница 120

— Когато е поканен на вечеря, се държи както подобава — поясни Тапънс. — Харесва му и разбира, че е много престижно за едно куче да попадне в отбрано общество. — Тя се обърна към мистър Робинсън и продължи: — Наистина бе много любезно от ваша страна да изпратите покана и за него, и да му поднесете пълна паничка с дроб. Той обожава дроб.

— Всички кучета го обожават — отвърна мистър Робинсън. — Както разбирам… — погледна той към Криспин-Хоршъм, — ако посетя мистър и мисис Бересфорд в дома им, има опасност да бъда разкъсан на парчета.

— Анибал приема много сериозно задълженията си — рече мистър Криспин. — Той е породисто куче-пазач и никога не го забравя.

— Изглежда много добре го разбирате, защото и вие имахте същата роля — намигна му мистър Робинсън. — Двамата със съпруга ви свършихте чудесна работа, мисис Бересфорд. Много сме ви задължени. Полковник Пикауей ме осведоми, че вие сте инициаторът.

— Така се случи — смути се Тапънс. — Стана ми много любопитно. Исках да открия… някои неща…

— Да, разбирам. И сигурно сега изпитвате напълно естествено любопитство за какво става дума.

Тапънс още повече се смути и започна несвързано да говори:

— О… разбира се… искам да кажа… наистина разбирам, че това е поверително… всички тези задкулисни неща… и ние не бива да задаваме въпроси… защото нямате право да ни отговорите. Чудесно го разбирам.

— Точно обратното. Аз съм този, който иска да ви зададе един въпрос. Ще бъда безкрайно щастлив, ако ми отговорите.

Тапънс се втренчи в него с широко ококорени очи.

— Не мога да си представя… — Тя замълча.

— Имате един списък… или поне така ми каза съпругът ви. Не ми обясни какво съдържа. Съвсем правилно. Списъкът е ваша собственост. Но аз също зная какво означава да изгаряш от любопитство.

Очите му заблестяха. Изведнъж Тапънс осъзна, че мистър Робинсън й е много симпатичен.

Помълча минута-две, сетне се покашля и зарови из официалната си чантичка.

— Ужасно е глупаво… — промърмори тя. — Всъщност е повече от глупаво, истинска лудост е.

— „Луд, луд, целият свят е луд“ — обади се неочаквано мистър Робинсън. — Струва ми се, че така пее Ханс Сакс, седнал под любимото си дърво в „Нюрнбергските майстори-певци“. Любимата ми опера. И е бил прав!

Той пое листчето, което Тапънс му подаде.

— Прочетете го на глас, ако искате — предложи му Тапънс. — Нямам нищо против.

Мистър Робинсън му хвърли един поглед, после го подаде на Криспин.

— Ангъс, имате по-ясна дикция от мен.

Мистър Криспин взе листа и като изговаряше отчетливо думите, започна да чете:

— „Черната стрела“

Александър Паркинсон

„Мери Джордан не умря от естествена смърт“

„Оксфорд“ и „Кембридж“ — викториански порцеланови столове

Грин-ен-ло

Кей-Кей

Корема на Матилда

Каин и Авел

Възлюблената.

Той свърши с четенето и погледна към домакина. Мистър Робинсън се обърна към Тапънс и каза:

— Скъпа моя, нека да ви поздравя. Имате много необикновен ум. От този списък с улики да стигнете до крайните си разкрития! Наистина е забележително!

— Томи също взе активно участие — напомни Тапънс.