Читать «Задната врата на съдбата» онлайн - страница 116

— Но Албърт я е видял. Видял я е през процепа.

— Много добро беше хрумването ти да затворим Анибал в банята, но да не заключваме вратата. Всички знаем, че Анибал лесно си отваря вратите. Разбира се, когато са заключени, не успява. Но когато разбере, че не са, скача, натиска дръжката и хоп… излита като бенгалски тигър.

— Да, чудесно сравнение — похвали я Томи.

— Предполагам, че сега мистър Криспин, или както там се казва, е приключил с разследването си, въпреки че не разбирам как мис Мълинс е свързана с Мери Джордан или с онази опасна личност Джонатан Кейн…

— Не мисля, че той е съществувал само в миналото. Убеден съм, че и сега има някой подобен на него. Нещо като прераждане. В днешно време има много млади любители на насилие, насилие на всяка цена. Сформирали са някакво свое общество, което е профашистки настроено и копнее за славното време на Хитлер и неговите младежки организации.

— Току-що прочетох книгата „Граф Анибал“ на Стенли Уейман — каза Тапънс. — Един от най-добрите му романи. Беше сред книгите на Александър.

— И какво за нея?

— Според мен и днес нещата са същите. Може би така ще бъде и в бъдеще. Помисли си за всичките онези бедни дечица, които са тръгнали на своя кръстоносен поход, изпълнени с толкова радост, надежди, желания и суета. Бедните малки души! Мислили са си, че са избрани от Бога да освободят Йерусалим, че морето ще се разтвори пред тях, за да го прекосят, подобно на Моисей. А сега погледни днешните красиви момичета и млади момчета, попаднали на подсъдимата скамейка, защото са погубили някой възрастен човек заради малко пари. Помисли си и за Вартоломеевата нощ. Не виждаш ли, че всичко се повтаря. Онзи ден група неофашисти са се развилнели в един много уважаван университет. Както и да е, предполагам, че никой нищо няма да ни обясни. Допускаш ли наистина, че мистър Криспин ще научи нещо повече за мястото, където е скрито нещото, което още никой не е намерил? Цистерни. Знаеш ли, тези които обират банки, често крият плячката си в цистерни. Според мен обаче там е много влажно, за да се крие каквото и да било. Томи, мислиш ли, че когато мистър Криспин приключи с разследването си, или каквото там прави, ще се върне при нас и ще продължи да ни пази?

— Нямам нужда някой да ме пази — сопна й се Томи.

— Звучи ми доста самонадеяно.

— Според мен ще дойде да си вземе довиждане с нас.

— О, да. Защото има много добри обноски, нали?

— Ще иска да се увери, че ти си съвсем добре.

— Аз съм само леко ранена и докторът се грижи за мен.

— Мистър Криспин настина се интересува от градинарство — отбеляза Томи. — Убедих се в това. Изглежда е вярно, че е работил за въпросния мистър Соломън. Той е починал отдавна, но предполагам, че служи за добро прикритие. Можеш винаги да кажеш, че си работил при него и хората ще ти се доверят. Да, този Криспин наистина внушава доверие.

— Да, предполагам, че човек трябва да има предвид всичко това — рече Тапънс.