Читать «Задната врата на съдбата» онлайн - страница 115

— Не вярвам, че някога ще разберем за какво точно става дума — отбеляза Тапънс. В гласа й се долови дълбоко униние. Тя стана от стола си и тръгна към камината.

— Да не би да се опиваш да сложиш дърво в огъня? — попита Томи. — Остави на мен. Нали ти казаха, че не бива много да се движиш.

— Ръката ми вече е добре. Така се грижите за мен, че човек би помислил, че ръката ми е лошо счупена, а тя е само одраскана.

— Не се прави на герой. Раната е от куршум. Ранена си в една война.

— Наистина беше война — съгласи се Тапънс.

— Мисля, че много добре се справихме с мис Мълинс.

— Анибал се прояви блестящо, нали?

— Да, той ни наведе на някои мисли. Просто полудя в онази висока трева. После я позна, когато дойде в къщата. Предполагам по миризмата. Изглежда има много чувствителен нос.

— Да, но за разлика от неговия, моят нос се изложи — усмихна се Тапънс. — Просто си помислих, че е дочула за нуждата ни от градинар и е дошла. Съвсем бях забравила, че трябва да наемем човекът, който е работил за мистър Соломън. Мистър Криспин каза ли ти още нещо? Предполагам, че това не е истинското му име.

— Вероятно не е — кимна Томи.

— Дали е дошъл също да разследва? Според мен станахме твърде много.

— Не, не точно да разследва — отвърна Томи. — Мисля, че е изпратен като охрана, за да те пази.

— Не само мен, а и теб. Къде е той сега?

— Сигурно се занимава с мис Мълинс.

— Странно, но силните вълнения ме карат да огладнявам. Гладна съм като вълк. Знаеш ли, ужасно ми се иска да хапна един хубав варен рак със сметанов сос, в който има една идея къри.

— Виждам, че вече си добре — отбеляза Томи. — Много съм щастлив да чуя, че вкусът ти към изисканите ястия отново се възвръща.

— Въобще не съм била болна — възмути се Тапънс. — Бях ранена. То е съвсем различно.

— Така или иначе, трябваше да се сетиш, че след като Анибал хукна да гони човека из високата трева, е искал да ни покаже, че наблизо има враг. Когато се разлая срещу мис Мълинс, трябваше да се досетиш, че тя е била човекът, преследван от Анибал. Но тогава сигурно е била облечена като мъж. Скрила се е в тревата и е стреляла по теб…

— Добре де, но нали решихме, че ще направи втори опит. Аз бях прикована на легло заради раната си. Подготвихме се да я посрещнем, нали Томи?

— Да, да. Мислех си, че няма да й е нужно много време да разбере, че единият от куршумите те е улучил и ти ще си на легло.

— И така тя се появи, изпълнена със съчувствие и загриженост — рече Тапънс.

— Но нашата подготовка беше отлична — отбеляза със задоволство Томи. — Албърт бе нащрек и наблюдаваше всяка нейна крачка, всяко нейно движение…

— Донесе ми също още една чашка за кафе за посетителя — прекъсна го Тапънс.

— Ти видя ли Мълинс или Додо, както я нарече Криспин, да слага нещо в кафето ти?

— Не, признавам, че не видях. Виждаш ли, тя се престори, че се е подхлъзнала на нещо и падна на колене, като счупи хубавата ни ваза. Започна да се извинява и естествено моят поглед бе прикован върху счупената ваза. В този миг си мислех единствено дали можем да я залепим. Така че не забелязах нищо.