Читать «Задната врата на съдбата» онлайн - страница 112

— Нищо определено — рече Томи. — Всъщност тук си имаме един много ентусиазиран пазач. Кучето ни, манчестърски териер.

— О, да, те са много добри пазачи. Предполагам, че е взел присърце опазването на съпругата ви и не се отделя от нея.

— Точно така и е готов да разкъса на парченца всеки, който се доближи до нея.

— Тази порода е много хубава. Привързват се лесно, всеотдайни са, но са доста своенравни, бих казал. Имат остри зъби. Сигурно ще трябва да внимавам.

— Не се тревожете, сега е в къщата — успокои го Томи.

— Мис Мълинс… — повтори замислено мистър Криспин. — Много интересно.

— Защо ви се струва интересно?

— О, защото… името й не ми е познато. Каква възраст е? Между петдесет и шейсет?

— Да. Спретната, но с провинциално излъчване.

— Да. Сигурно има роднини в селото. Айзак вероятно би могъл да ви разкаже нещо за нея. Разбрах, че се е върнала да живее тук. При това не много отдавна. Нещата започват да се връзват, знаете ли?

— Предполагам, че са ви известни факти, които аз не знам.

— Не мисля. Въпреки че Айзак би могъл да ви ги каже. Той помнеше старите истории. И ги разказваше. А после старците от клуба ги обсъждаха. Дълги истории… някои от тях са измислици, но някои се основават на истински факти. И… знаел е твърде много.

— Много жалко, че го убиха. Иска ми се да си разчистя сметките с онзи, който го е направил. Беше приятен старец и се държеше добре с нас. Направи всичко, което беше по силите му да ни помогне. Както и да е, хайде, нека продължим с огледа.

Глава петнайсета

Анибал действа заедно с мистър Криспин

Албърт почука на вратата на спалнята и когато чу Тапънс да казва: „Влез“, подаде глава в стаята и рече:

— Дойде жената, която беше тук онази сутрин, мис Мълинс. Иска да поговори за малко с вас. Както разбирам, относно градината. Обясних й, че пазите леглото и не съм сигурен дали ще я приемете.

— Господи, какви думи използваш, Албърт! — смъмри го Тапънс. — Добре. Кажи й, че ще я приема.

— Точно се готвех да ви поднеса сутрешното кафе.

— Донеси две чаши. Нали ще има кафе за двете ни?

— О, да, мадам.

— Много добре. Донеси го, сложи го ей там на масичката и сетне покани мис Мълинс.

— Ами Анибал? — попита Албърт. — Да го заведа ли долу и да го затворя в кухнята?

— Той не обича да бъде затворен в кухнята. Не. По-добре го затвори в банята.

Анибал прие като оскърбление върху личността му опита на Албърт да го избута в банята и го одра. Когато затвориха вратата, той излая гневно няколко пъти.

— Млъкни! — извика му Тапънс. — Млъкни!

Анибал легна на пода с предните лапи напред и завря муцуната си в процепа между пода и вратата. Престана да лае, но започна да ръмжи.

— О, мисис Бересфорд! — възкликна мис Мълинс. — Дано не ви притеснявам. Много ми се искаше да ви покажа тази книга по градинарство. В нея има изключително разумни предложения за културите, които могат да се засаждат през това време на годината. Някои много редки и красиви цветни храсти. Почвата тук е подходяща за тях, въпреки че някои хора смятат, че не е… О, Боже! Колко мило от ваша страна. С удоволствие бих изпила чашка кафе. Нека да ви го налея. На вас ще ви е трудно, нали сте на легло. Чудех се… — В този момент Албърт й поднесе стол и мис Мълинс го погледна с благодарност.