Читать «Джейн търси работа» онлайн - страница 11

Заспа.

Джейн се стресна и събуди. Струваше й се, че е спала много дълго. Главата й тежеше и се чувстваше зле. Тогава видя нещо, което я накара веднага да се разсъни напълно.

Беше облечена в огненочервената рокля от марокен.

Стана и се огледа наоколо. Да, все още се намираше в стаята на празната къща. Всичко бе точно както преди да заспи, с изключение на две неща. Първо — принцеса Попоренски вече не седеше на другия стол и второ — необяснимата промяна в собственото й облекло.

— Не може да съм сънувала — каза си на глас тя. — Защото, ако бях сънувала, нямаше да съм тук.

Погледна към прозореца и отбеляза друг съществен факт. Когато заспа, през прозореца влизаше слънчева светлина. Сега къщата хвърляше отчетлива сянка на огрения от слънцето път.

„Къщата гледа на запад — помисли си тя. — Беше следобед, когато заспах. Следователно сега трябва да е следващата сутрин. Значи в супата е имало приспивателно. Следователно… О, Боже! Всичко изглежда някаква лудост!“

Стана и отиде до врата, която се оказа отключена. Разгледа къщата. Беше тиха и празна.

Джейн постави ръка върху болящата я глава и се опита да мисли.

После видя един скъсан вестник, търкалящ се до предната врата. Имаше големи заглавия, които привлякоха погледа й. Прочете:

„Американска бандитка в Англия. Момичето с червената рокля. Сензационно нападение в базара Ориън хаус.“

Олюлявайки се, Джейн излезе навън на слънце. Седна на стълбите. Зачете се и очите й се разшириха от изненада. Фактите бяха малко и представени сбито.

Веднага след отпътуването на Великата херцогиня Полин трима мъже и момиче в червена рокля извадили револвери и успели да сплашат тълпата. Прибрали стоте перли и избягали с бърза състезателна кола. До момента не бяха открити.

В последните новини (беше късен вечерен вестник) имаше няколко думи за това, че „бандитката в червена рокля“ е отседнала в „Блиц“ под името госпожица Монтресор от Ню Йорк.

— Аз съм съсипана! — възкликна отчаяно Джейн. — Напълно съсипана! Винаги съм знаела, че тук има клопка.

Тогава се стресна. Чу се странен звук. Глас на мъж, произнасящ една и съща фраза през кратки интервали.

— По дяволите! По дяволите! — И после отново: — По дяволите!

Джейн се развълнува. Тези думи изразяваха толкова точно собствените й чувства. Изтича надолу по стълбата. Зад нея лежеше млад мъж. Полагаше усилия да повдигне главата си от земята. Лицето му я впечатли. Беше едно от най-красивите, които някога бе виждала. Имаше лунички и леко насмешлив израз.

— По дяволите, главата ми! По дяволите! Аз… — пъшкаше младежът.

Той замълча и втренчи поглед в Джейн.

— Сигурно сънувам — изрече тихо той.

— И аз си казах същото. Но не сънуваме. Какво ви е на главата? — попита Джейн.

— Някой ме удари. За щастие главата ми е дебела.

Повдигна се до седнало положение и направи кисела физиономия.

— Надявам се скоро мозъкът ми да започне да работи. Както виждам, все още съм на същото място.

— Как попаднахте тук? — попита с любопитство Джейн.

— Това е дълга история. Между другото вие не сте Великата херцогиня, как й беше името, нали?