Читать «Джейн търси работа» онлайн - страница 12

— Не съм. Аз съм обикновената Джейн Кливланд.

— В никакъв случай не сте обикновена — каза младежът, гледайки я с искрен възторг.

Джейн се изчерви.

— Би трябвало да се опитам да намеря малко вода или нещо друго, нали? — попита несигурно тя.

— Предполагам, че така се постъпва — съгласи се младежът. — Все едно, по-скоро бих пийнал уиски, ако можете да намерите.

Джейн не успя да намери уиски. Младежът пийна голяма глътка вода и заяви, че е по-добре.

— Да ви разкажа ли моите приключения, или вие ще разкажете първа? — попита той.

— Вие пръв.

— Моите не са много. Случайно забелязах, че Великата херцогиня влезе в онази стая на обувки с нисък ток, а излезе с висок ток. Това ми се стори доста странно. Не обичам странните неща. Последвах колата с мотоциклета си и видях, че ви въвеждат в тази къща. Около десет минути по-късно, профуча и спря голяма състезателна кола. Слязоха момиче в червено и трима мъже. Тя беше с обувки с ниски токчета. Влязоха в къщата. Скоро навън излязоха ниски токчета и черно-бяла рокля, и отпътуваха с първата кола заедно с възрастна дама и висок мъж с руса брадичка. Другите тръгнаха със състезателната кола. Мислех си, че всичките са си отишли и тъкмо се опитвах да вляза през онзи прозорец и да ви освободя, когато някой ме удари отзад по главата. Това е всичко. Сега е ваш ред.

Джейн разказа своите приключения и завърши:

— Голям късмет е за мен, че сте ме последвали. Разбирате ли в какво ужасно положение щях да съм в противен случай? Великата херцогиня би имала безупречно алиби. Тя е напуснала базара преди грабежа и е пристигнала в Лондон в собствената си кола. Би ли повярвал някой на моята фантастична история?

— За нищо на света — каза убедено младежът.

Бяха толкова погълнати от разказите си, че съвсем забравиха за заобикалящия ги свят. Изведнъж се стреснаха, вдигнаха глави и видяха висок мъж с тъжно лице, облегнат на стената. Той им кимна и каза:

— Много интересно.

— Кой сте вие? — поиска да узнае Джейн.

Тъжният мъж леко премигна и любезно отговори:

— Детектив-инспектор Фаръл. Беше ми много интересно да чуя вашата история и тази на младата дама. Щеше да ни е малко трудно да повярваме на нейната поради една-две подробности.

— Например?

— Ами виждате ли, тази сутрин научихме, че истинската Велика херцогиня е избягала с един шофьор в Париж.

Джейн остана с отворени уста.

— После разбрахме, че в страната е пристигнала онази американска „бандитка“ и очаквахме някакъв удар. Ще ги хванем много скоро, мога да ви го обещая. Бихте ли ме извинили за малко?

Той изтича нагоре по стълбите и влезе в сградата.

— Я виж ти! — възкликна многозначително Джейн и продължи: — Мисля, че сте проявили голяма наблюдателност, забелязвайки разликата в обувките.

— Съвсем не — отвърна младежът. — Обучаван съм на обущарски занаят. Баща ми е нещо като крал на обувките. Искаше и аз да се захвана с него… да се оженя и да се установя. И разни такива неща. Не че имаше предвид някоя конкретно… просто по принцип. Но аз исках да стана художник — завърши с въздишка той.