Читать «Джейн търси работа» онлайн - страница 9

Имайки предвид несигурния английски климат, базарът се провеждаше в обширните зали на Ориън хаус. От петстотин години тази сграда беше собственост на графовете Анчестър. Бяха взети под наем много колекции, а мило хрумване беше подаръкът от сто светски жени, които дадоха по една перла от собствените си огърлици. Всяка перла щеше да се продава на търг през втория ден. Предвиждаха се и многобройни допълнителни атракции и изненади в парка на имението.

Джейн, в ролята на госпожица Монтресор, пристигна там рано. Носеше рокля от марокен в огненочервен цвят и малка червена клоширана шапчица. На краката си имаше обувки от гущерова кожа с високи токчета.

Пристигането на Великата херцогиня Полин беше голямо събитие. Придружиха я до трибуната и както подобава, едно малко дете й поднесе букет рози. Тя държа кратка, но очарователна реч и обяви базара за открит. Граф Стрептич и принцеса Попоренски бяха на нейно разположение.

Носеше роклята, която Джейн беше видяла — бяла със смело оформена черна гарнитура, а шапчицата й беше черна и клоширана, с изобилие от бели пера, падащи надолу от ръба й и с малък дантелен воал, стигащ до средата на лицето й. Джейн се усмихна.

Великата херцогиня обиколи базара, като се спираше пред всяка сергия и направи малко покупки. Беше много грациозна. После се приготви да си тръгва.

Джейн побърза да изиграе ролята си. Помоли да размени няколко думи с принцеса Попоренски и поиска да бъде представена на Великата херцогиня.

С ясен глас Полин каза:

— О, да! Госпожица Монтресор, спомням си името. Тя е американска журналистка, струва ми се. Направила е много за нашата кауза. С удоволствие ще дам кратко интервю за вестника й. Има ли някъде стая, където няма да ни безпокоят?

Веднага предоставиха на Великата херцогиня един малък вестибюл и граф Стрептич отиде да доведе госпожица Монтресор. Щом той се оттегли, оставяйки ги на грижите на принцеса Попоренски, бързо си размениха дрехите.

Три минути по-късно вратата се отвори и Великата херцогиня се появи, като държеше букета от рози, вдигнат нагоре към лицето.

Покланяйки се грациозно и казвайки на френски няколко думи за сбогом на лейди Анчестър, тя излезе и се качи в колата, която я чакаше. Принцеса Попоренски зае своето място до нея и колата потегли. Джейн каза:

— Е, това е то. Чудя се как се справя „госпожица Монтресор“?

— Никой няма да я забележи. Може тихо да се измъкне.

— Така е. Представих се добре, нали? — попита момичето.

— Чудесно изиграхте ролята си.

— Защо графът не е с нас?

— Беше принуден да остане. Някой трябва да се грижи за безопасността на Нейно височество.

— Надявам се да не хвърлят бомби. Ей, ние се отклоняваме от главния път. Защо? — попита загрижено Джейн.

Набирайки скорост, колата се носеше по страничен път.

Джейн подскочи и възмутено заговори на шофьора. Той само се засмя и увеличи скоростта. Тя отново потъна в седалката и каза:

— Вашите тайни агенти се оказаха прави. Вече работим в полза на каузата. Предполагам, че колкото по-дълго успея да задържа положението, толкова по-безопасно ще бъде за Великата херцогиня. Във всеки случай трябва да й дадем време да се върне безопасно в Лондон.