Читать «Смарагдът на раджата» онлайн - страница 3

— Сигурно, но пък, виждаш ли, той е херцог — възрази Грейс.

— Е, и? Ами ако един ден и аз ще стана херцог? — попита Джеймс. — Може би не точно херцог, но поне пер.

Пъхна жълтата книга в джоба си и й изброи дълъг списък перове от страната, които бяха започнали много по-скромно от него. Грейс просто се засмя:

— Не бъди толкова слабоумен, Джеймс. Представяш ли си, ти да станеш граф на Кимптън-он-сии!

Джеймс я погледна със смесени чувства на ярост и отчаяние. Въздухът в Кимптън-он-сии със сигурност беше замаял главата й.

Плажът на Кимптън представляваше дълга ивица пясък. Покрай него на около миля и половина е разположена права редица съблекални и кабини. Компанията тъкмо беше спряла пред шест съблекални, на всяка от които се виждаше познатият надпис: "Само за гости на хотел „Еспланада“". Грейс каза живо:

— Ето ги, но се боя, че не можеш да дойдеш с нас, Джеймс. Трябва да продължиш до палатките за общо ползване, ей там. Ще се срещнем в морето. До скоро!

— До скоро! — отвърна Джеймс и закрачи в указаната посока.

Там имаше дванадесет овехтели палатки, тържествено изправили се пред океана. Възрастен моряк с руло синя хартия в ръка ги охраняваше. Той взе една монета от Джеймс, откъсна му един син билет от рулото си, метна отгоре му пешкир и посочи с палец през рамо, като дрезгаво каза:

— Застанете си на реда.

Чак тогава Джеймс осъзна, че има конкуренция. И други освен него бяха решили да влязат в морето. Освен, че всички палатки бяха заети, пред всяка от тях имаше изпълнена с решителност тълпа хора, които се гледаха гневно един друг. Джеймс се присъедини към най-малката група и зачака. Платната на палатката се разделиха и от нея излезе красива млада жена, почти без дрехи, поставяйки си шапката за плуване с бързината на човек, който няма нищо против да пропилее цялата сутрин. Запъти се надолу към водата и седна замечтано на пясъка.

„Тук няма смисъл“ — каза си Джеймс и веднага се присъедини към друга група.

След като чака пет минути, във втората палатка се забелязаха признаци на активност. С издуване и опъване платната се разтвориха широко и се появиха четири деца, баща и майка, при това палатката, с малките си размери, заприлича на атрибут за фокуси. Веднага две жени изскочиха напред, всяка от тях хванала по едно от платната на палатката.

— Извинете ме — каза първата, леко задъхана.

— Вие ме извинете — отвърна другата млада жена с гневен поглед.

— Бих искала да знаете, че бях тук цели десет минути преди вас — рече бързо първата.

— Аз бях тук четвърт час преди вас, както всеки може да ви каже — отвърна, защитавайки се, втората.

— Хайде, хайде! — чу се гласът на стария моряк, който се приближаваше.

И двете млади жени му заговориха пискливо. Когато свършиха, той посочи с поглед втората и лаконично заяви:

— Ваша е.

После се оттегли, глух за оплакванията. Нито знаеше, нито го интересуваше коя е била там първа, но решението му, както пише във вестниците, беше окончателно. Отчаяният Джеймс го хвана за ръката: