Читать «Странният случай с Артър Кармайкъл ((Взет от записките на покойния доктор Едуард Карстеърс, виден психолог))» онлайн - страница 11

Не чаках и миг повече, а хукнах от стаята, последван от Сетъл. Филис беше отвън и бе чула разказаното от прислужницата. Тя се завтече заедно с нас.

— Не е нужно да се страхувате — извика тя. — Артър е великолепен плувец.

Имах обаче някакво предчувствие и затичах двойно по-бързо. Повърхността на водата беше гладка. Празната лодка лениво се носеше отгоре — но от Артър нямаше и следа.

Сетъл съблече палтото и ботушите си.

— Влизам — извика той. — Ти вземи куката и се заеми да търсиш с другата лодка. Не е кой знае колко дълбоко.

Докато търсехме напразно, времето ни се стори ужасно дълго. Минаваха минута след минута. И тогава точно когато вече се бяхме отчаяли, намерихме безжизненото на вид тяло на Артър Кармайкъл и го понесохме към брега.

Докато съм жив, няма да забравя безнадеждната агония по лицето на Филис.

— Не, не — устните й отказваха да изрекат ужасяващата дума.

— Недейте, недейте, скъпа моя — извиках аз. — Ще го оправим, не се бойте.

Но в себе си почти не хранех надежда. Беше стоял под водата половин час. Изпратих Сетъл до къщата за топли одеяла и други необходими вещи и сам започнах да правя изкуствено дишане.

Повече от час усърдно се мъчихме с него, но не забелязахме никакви признаци на живот. Кимнах на Сетъл отново да заеме мястото ми и доближих Филис.

— Боя се — казах тихо аз, — че нищо не става. На Артър не може да се помогне.

За момент тя остана напълно вцепенена, после внезапно се хвърли върху безжизненото тяло.

— Артър! — закрещя отчаяно тя. — Артър! Върни се при мен! Артър върни се, върни се!

Гласът й отекна в тишината наоколо. В този миг докоснах ръката на Сетъл.

— Погледни! — казах.

Лека руменина плъзна по лицето на удавника. Проверих му сърцето.

— Продължавай с изкуственото дишане — извиках аз. — Идва в съзнание!

Този път минутите направо полетяха. За невероятно кратко време очите му се отвориха.

И тогава ненадейно усетих разликата. Това бяха интелигентни очи, човешки очи.

Те се спряха на Филис.

— Хей! Фил — промълви той едва-едва. — Ти ли си? Мислех, че ще дойдеш чак утре.

Тя още не смееше да проговори, но му се усмихна. Той се огледа, все по-озадачен.

— Но къде се намирам? И се чувствам отвратително! Какво ми става? Здравейте, доктор Сетъл!

— За малко да се удавите това е станало! — отвърна мрачно Сетъл.

Сър Артър се намръщи.

— Чувал съм, че било ужасно, когато дойдеш в съзнание! Но как е станало? Да не съм се превърнал в сомнамбул?

Сетъл разтърси глава.

— Ще трябва да го отнесем до къщата — казах аз и пристъпих напред.

Той се взря в мен и Филис ме представи.

— Доктор Карстеърс, отседнал е при нас.

Изправихме го между двамата и заедно се отправихме към къщата. Изведнъж той вдигна поглед, сякаш нещо му хрумна.

— Докторе, нали ще се оправя за 12-и?

— За 12-и? — казах бавно аз. — Имате предвид 12-и август?

— Да, идния петък.

— Та днес е 14-и септември — каза Сетъл рязко. Удивлението му беше съвсем явно.

— Но аз си мислех, че днес е 8-и август? Значи съм бил болен?