Читать «Странният случай с Артър Кармайкъл ((Взет от записките на покойния доктор Едуард Карстеърс, виден психолог))» онлайн - страница 12

Този път бързо се намеси Филис с нежния си глас.

— Да — каза тя, — болен беше.

Той се намръщи.

— Нещо не ми е ясно. Когато снощи отидох да си легна, бях абсолютно здрав. Макар и да ми се присъниха някакви сънища, помня сънища. — Докато правеше усилие да си спомни, челото му се набръчка още повече. — Нещо — какво ли беше? Нещо страховито. Някой ми беше сторил нещо и аз страшно се ядосах, бях отчаян. И тогава сънувах, че съм котка — да, котка! Смешно, нали? Но сънят ми не беше смешен. По-скоро ужасен! Само дето не мога да си спомня. Замисля ли се, всичко се изпарява.

Положих ръка върху рамото му.

— Не се опитвайте да мислите, сър Артър — казах авторитетно аз. — Успокойте се за да забравите.

Той ме погледна озадачено и кимна. Чух как Филис въздъхна облекчено. Стигнали бяхме къщата.

— Между другото — каза ненадейно сър Артър, — къде е майка?

— Тя беше болна — каза Филис, след като замълча за миг.

— О! Бедничката стара майка! — Гласът му прозвуча с неподправена загриженост. — Но къде е тя? В стаята си?

— Да — казах, — но по-добре да не я безпокоите.

Думите замръзнаха на устата ми. Вратата на гостната се отвори и лейди Кармайкъл, загърната в халат, излезе в антрето.

Очите й се заковаха върху Артър и ако някога ми се е случило да видя поглед на абсолютен ужас, примесен с вина, то беше именно в този момент. Обезумяла от ужас, лицето й едва ли изразяваше нещо човешко. Ръката й инстинктивно се вдигна към шията й.

Артър пристъпи към нея с момчешка обич.

— Здравей, майко! Значи и ти си пострадала? Страшно съжалявам.

Тя се дръпна рязко назад, очите й се разшириха. И тогава най-изненадващо, с писъка на обречена душа, тя падна назад през отворената врата.

Спуснах се да й помогна, после кимнах на Сетъл да се доближи.

— Шшш — казах. — Заведи го без много шум горе и ела отново тук. Лейди Кармайкъл е мъртва.

След няколко минути той се върна.

— Какво беше това? — попита той. — От какво?

— От шока — казах мрачно аз. — Шока при вида на Артър Кармайкъл, действителния Артър Кармайкъл, възвърнат към живота! Или, както бих предпочел да го наречеш, от божията справедливост!

— Имаш предвид — подвоуми се той. Погледнах го право в очите, за да ме разбере.

— Живот за живот — казах аз многозначително.

— Но.

— О! Зная, че някакъв странен и непредвиден нещастен случай е позволил на духа на Артър Кармайкъл да се върне в тялото му. Но независимо от всичко, Артър Кармайкъл беше убит.

Той ме погледна изплашен.

— С циановодород? — попита той ниско.

— Да — отвърнах, — с циановодород.

Сетъл и аз никога не бяхме споделяли гласно подозренията си. Смущавахме се малко от тях. Според общоприетите схващания Артър Кармайкъл страдаше просто от загуба на памет, лейди Кармайкъл беше раздрала собствената си шия в поредния пристъп на лудост, а появата на сивата котка беше просто игра на въображението.

Но съществуват два факта, които за мен са безусловни. Единият е раздраният стол в коридора. Другият е още по-съществен. Намерен беше един каталог от библиотеката и след подробното му проучване беше доказано, че липсващият том е някаква стара и твърде любопитна книга върху възможностите за метаморфозата на човешките същества в животни!