Читать «Смъртоносната подправка» онлайн - страница 6

— Да. На Артър — също. На всички им стана зле.

— Ето — на всички — повтори докторът. — Разбирате ли какво искам да кажа? Този, който е замислил цялата работа, е действал много странно, или сляпо е вярвал в шанса, или съвсем не го е било грижа за човешкия живот. Трудно ми е да повярвам, че някой е способен преднамерено да отрови осем души, за да унищожи един от тях.

— Разбирам ви — каза сър Хенри замислено. — Признавам, че и аз трябваше да се сетя за това.

— А не е ли могло и той също да се отрови? — попита Джейн.

— Липсваше ли някой на вечерята? — попита мис Марпл.

Мисиз Бентри поклати глава.

— Всички бяха налице.

— Предполагам, с изключение на мистър Лоримър, мила. Той не живееше в къщата, нали?

— Да, но беше поканен на вечеря — отвърна мисиз Бентри.

— О! — с променен глас се обади мис Марпл. — Това е вече нещо съвсем друго.

Тя се намръщи, ядосана на себе си.

— Много съм била глупава — измърмори тя. — Наистина много глупава.

— Признавам, че забележката ви ме тревожи, Лойд — каза сър Хенри. — Как може човек да е сигурен, че момичето, само момичето ще поеме фаталната доза?

— Няма как — отговори докторът. — Това ме кара да заключа следното: че предвидената жертва не е била момичето.

— Какво?

— При всички случаи на отравяне с храна ефектът е много несигурен. Няколко души се хранят. Какво се случва? Един, двама са леко неразположени; други двама — да кажем, са зле; един — умира. Така става — няма никъде нищо сигурно. Но има случаи, когато може да се включи и друг фактор. Дигиталинът е лекарство, което действува направо на сърцето, както вече казах, и се предписва при някои случаи на сърдечно страдание. В къщата в момента има човек със сърдечни оплаквания. Да предположим, че той е избраната жертва. Това, което за другите няма да е фатално, за него ще е — или убиецът би могъл поне да разсъждава така. Това, че нещата са се развили по друг начин, е само доказателство на онова, което току-що казах — не може да си сигурен за ефекта на лекарствата върху различни човешки организми.

— Сър Амброуз? — попита сър Хенри. — Смятате, че той е бил на прицел? Да, да, а смъртта на момичето е грешка.

— Кой наследи парите на сър Амброуз след неговата смърт? — запита Джейн.

— Много хубав въпрос, мис Хелиьр. Един от първите въпроси, който се задава в професията, която доскоро практикувах — каза сър Хенри.

— Сър Амброуз имаше син — обясни спокойно мисиз Еентри. — Той се бе скарал с него преди много години. Мисля, че момчето било по-буйно. Въпреки това не беше във властта на сър Амброуз да го лиши от наследство — Клодеръм корт се предава по семейна линия. На Мартин Бърси се падаха титлата и имението. Извън имението сър Амброуз притежаваше значително богатство, което можеше да остави на когото си иска, и той го завеща на Силвия. Зная това, защото сър Амброуз почина по-малко от година след събитията, за които ви говоря, и дори не си бе направил труда да напише ново завещание след смъртта на Силвия. Мисля, че парите отидоха в държавата или може би в сина му — като най-близък роднина на починалата. Наистина не помня.